Херман фон Хоенлое-Лангенбург
| Херман фон Хоенлое-Лангенбург Hermann zu Hohenlohe-Langenburg | |
| 6. княз на Хоенлое-Лангенбург | |
 Княз Херман фон Хоенлое-Лангенбург като щатхалтер в Елзас-Лотарингия, 1905 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Лангенбург, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенлое-Лангенбург |
| Баща | Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург |
| Майка | Анна Феодора фон Лайнинген |
| Братя/сестри | Аделхайд фон Хоенлое-Лангенбург Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (1839–1872) Виктор фон Хоенлое-Лангенбург Карл фон Хоенлое-Лангенбург |
| Съпруга | Леополдина фон Баден (24 септември 1862 – неизв.) |
| Деца | Елиза фон Хоенлое-Лангенбург Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (1866–1932) |
| Херман фон Хоенлое-Лангенбург в Общомедия | |
Херман Ернст Франц Бернхард VI фон Хоенлое-Лангенбург (на немски: Hermann Ernst Franz Bernhard VI Fürst zu Hohenlohe-Langenburg; * 31 август 1832, Лангенбург; † 9 март 1913, Лангенбург) е от 1860 до 1913 г. 6. княз на Хоенлое-Лангенбург, генерал на пруската кавалерия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 − 1860) и съпругата му принцеса Феодора фон Лайнинген (1807 – 1872), дъщеря на княз Емих Карл фон Лайнинген (1763 – 1814) и втората му съпруга принцеса Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1786 – 1861). Внук е на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825). Майка му Феодора фон Лайнинген е по-голяма полусестра на Кралица Виктория (упр. 1837 – 1901) и племенница на белгийския крал Леополд I (упр. 1831 – 1865). Брат е на принц Карл (1829 – 1907), женен през 1861 г. (морганатичен брак), и принц, английски адмирал Виктор (1833 – 1891), женен през 1861 г. (морганатичен брак).
Херман следва право в Берлин и след това започва военна кариера. Поради морганатичните бракове на братята му той наследява баща си като княз на Хонлое-Лангенбург на 21 април 1860 г. В пруската кавалерия Херманс има ранг генерал.
Той умира на 9 март 1913 г. в Лангенбург на 80 години.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Херман фон Хоенлое-Лангенбург се жени на 24 септември 1862 г. в Карлсруе за принцеса Леополдина фон Баден (* 22 февруари 1837, Карлсруе; † † 23 декември 1903, Страсбург), дъщеря на маркграф Вилхелм фон Баден (1792 – 1859) и херцогиня Елизабет Александрина фон Вюртемберг (1802 – 1864).[1][2] Те имат децата:[3][4][5][6]
- Ернст II Вилхелм Фридрих Карл Максимилиан фон Хоенлое-Лангенбург (* 13 септември 1863, Лангенбург; † 11 декември 1950, Лангенбург), 1900 – 1905 г. регент на Саксония-Кобург и Гота, на 9 март 1913 г. 7. княз на Хоенлое-Лангенбург, женен на 20 април 1896 г. в Кобург за принцеса Александра Сакскобургготска (* 1 септември 1878; † 16 април 1942), дъщеря на херцога на Единбург Алфред и Мария Александровна
- Елиза Виктория Феодора София Аделхайд (* 4 септември 1864, Лангенбург; † 18 март 1929, Гера), омъжена на 11 ноември 1884 г. в Лангенбург за княз Хайнрих XXVII Ройс млада линия (* 10 ноември 1858; † 21 ноември 1928), син на княз Хайнрих XIV (Ройс-Шлайц), Ройс млада линия, и принцеса Агнес фон Вюртемберг
- Феодора Виктория Алберта (* 23 юли 1866, Лангенбург; † 1 ноември 1932, Валдлайнинген), омъжена на 12 юли 1894 г. в Лангенбург за княз Емих Едуард Карл фон Лайнинген (* 18 януари 1866; † 18 юли 1939), син на княз Ернст фон Лайнинген и принцеса Мария Амалия фон Баден.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Леополдина фон Баден -
Княз Херман фон Хоенлое-Лангенбург, 1882 -
Княз Херман фон Хоенлое-Лангенбург
.jpg)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Kurt Eißele: Fürst Hermann zu Hohenlohe-Langenburg als Statthalter im Reichsland Elsass-Lothringen 1894 – 1907. O.O., 1950
- Günter Richter: Hermann Fürst zu Hohenlohe-Langenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 491 f.
- Otmar Schwenhuth: Lebenslauf Seiner Durchlaucht des Fürsten Hermann zu Hohenlohe-Langenburg. Gerabronn, 1913
- Gerhard Taddey: Hermann Fürst zu Hohenlohe-Langenburg. In: Lexikon der deutschen Geschichte. Ereignisse, Institutionen, Personen. Von den Anfängen bis zur Kapitulation 1945. Kröner, Stuttgart 1998, ISBN 3-520-81303-3, S. 573.
- Oliver Schulz: Fürst Hermann zu Hohenlohe-Langenburg (1832 – 1913). Kolonialpolitiker und Statthalter im Reichsland Elsass-Lothringen. In: Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7, S. 271 – 285
- Brockhaus Enzyklopädie online. s.v. Hohenlohe, 4.
- Deutsche Biographische Enzyklopädie, K. G. Saur 1995 – 2003, ISBN 3-598-23160-1.
- Brain Tompsett: Royal Genealogical Data Архив на оригинала от 2005-03-10 в Wayback Machine..
- Marlene Eilers, Queen Victoria's Descendants, Genealogical Publishing Co, 1987, S. 148
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 220
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Baden 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Leopoldine, Prinzessin von Baden, geneall.net
- ↑ Hohenlohe 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hermann 6.Fürst zu Hohenlohe-Langenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Lundy, Darryl: Hermann Ernst Franz Bernhard VI Fürst zu Hohenlohe-Langenburg, thepeerage.com
- ↑ Hermann Ernst Franz Bernhard Fürst zu Hohenlohe-Langenburg, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Haus Hohenlohe. Auszug aus Paul Theroff’s Online Gotha
- Genealogie der Familie von Hohenlohe, www.gen.heinz-wember.de
- Genealogie der Familie von Hohenlohe, geneanet.org