Густав IV Адолф
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Густав Адолф.
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Густав IV Адолф | |
| крал на Швеция | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 февруари 1837 г.
|
| Погребан | Швеция |
| Религия | лутеранство |
| Управление | |
| Период | 29 март 1792 – 29 март 1809 |
| Коронация | 3 април 1800 г. |
| Предшественик | Густав III |
| Наследник | Карл XIII |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Шлезвиг-Холщайн-Готорп |
| Баща | Густав III (Швеция)[1] |
| Съпруга | Фридерика фон Баден (6 октомври 1797 – 7 април 1812)[1] |
| Деца | Густаф фон Васа София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп |
| Густав IV Адолф в Общомедия | |
Густав IV Адолф е крал на Швеция от 1792 до своето абдикиране през 1809 г.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Стокхолм през 1778 г. Син е на крал Густав III от Швеция и неговата кралица София Магдалена. Предполага се, че е биологичен син на благородник от финландско потекло.
Крал на Швеция
[редактиране | редактиране на кода]След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола.
Регенство
[редактиране | редактиране на кода]През 1796 г. неговият чичо, който му е регент, спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на Екатерина Велика. Въпреки това предстоящото сватбено тържество се отменя поради неотстъпчивостта на шведския крал да допусне бъдещата му съпруга да продължи да изповядва православието (тогавашната шведска конституция не го допуска).
Самостоятелно управление
[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на Наполеон I Бонапарт на политическата сцена. Густав IV Адолф не е почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с Френската република, през 1805 г. бива приобщена към третата коалиция срещу Наполеон, чиито армии завземат Шведска Померания. В резултат от Тилзитския мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албионът. Швеция обаче не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизненоважни и поради това във Финландия нахлуват руски войски и я окупират заедно с част от северните ѝ територии. Шведско владение още от Средновековието, Финландия бива завзета от Русия, а преди да завърши едногодишната, катастрофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младият брат на Густав III, Карл XIII, и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.
Живот след абдикацията
[редактиране | редактиране на кода]В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария, където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]На 6 октомври 1797 г. в Стокхолм Густав IV се жени за Фридерика фон Баден, дъщеря на наследствения принц Карл Лудвиг фон Баден и съпругата му, първата му братовчедка, принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат. Двамата имат пет деца:[2]
- Густаф фон Васа (1799 – 1877), наследствен принц, женен на 9 ноември 1830 за Луиза фон Баден (1811 – 1854), дъщеря на велик херцог Карл Лудвиг Фридрих фон Баден
- София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп (1801 – 1865), омъжена на 25 юли 1819 г. за велик херцог Лудвиг II фон Баден (1824 – 1858)
- Карл Густаф фон Холщайн-Готорп (1802 – 1805)
- Амалия Мария Шарлота фон Холщайн-Готорп (1805 – 1853), неомъжена
- Цецилия (1807 – 1844), омъжена на 5 май 1831 за Август I, велик херцог на Олденбург (1783 – 1853)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Gustav IV Adolf
- ↑ Friederike Dorothea Wilhelmine Prinzessin von Baden, thepeerage.com
- Вера Ганчева – Швеция – „Страната и хората. География, история, общество, култура, личности“ изд. „Хемус Груп“ София 2001
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Royal House of Sweden Архив на оригинала от 2009-03-26 в Wayback Machine.
| Густав III | → | Крал на Швеция (1792 – 1809) | → | Карл XIII |