Епирско царство
| Царство на Симеон Урош Царство на Симеон Урош Палеолог | |
| — царство — | |
| 1355 – 1373 | |
 Знаме  Герб | |
 Царството на Симеон Урош | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Трикала |
| Официален език | Старобългарски и византийски |
| Религия | Православие |
| Форма на управление | Монархия |
| Цар | |
| 1355 – 1371 | Симеон Урош Палеолог |
| 1371 – 1373 | Йован Урош |
| История | Средновековие |
| Основаване след смъртта на цар Стефан Душан | 1355 г. |
| Замонашаване на царя с оттегянето му на Метеора | 1373 г. |
| |
| Днес част от |  Гърция Албания |
| Царство на Симеон Урош в Общомедия | |
Епирското царство (на гръцки: το Βασίλειο της Ηπείρου), както още историографски Епиро-тесалийското царство или Тесало-епирско царство е средновековно царство на обявилия се за „цар на сърби и гърци“ Симеон Урош Палеолог в периода 1355–1371 г. Разпада се в резултат от Чирменската битка. Обхваща Епирското деспотство, Тесалийското деспотство и средновековните албански владения.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]
Царството на оспорилия властта на Стефан Урош V – Симеон Синиша, се простира в Южна Македония, Епир и Тесалия, т.е. в най-южните предели от Душановото царство. Това е основно Епир, Тесалия, Арбан, както и части от Южна Македония.
В Костур през 1355 г. Симеон Синиша се провъзгласява за цар на сърби и гърци.[1] След чирменската битка, царството присъединява и териториите на Валона, Канина и Белград в днешна южна Албания, принадлежали на Иван Комнин, както и областта Арбанон.
През 1373 г. Йован Урош по неясни причини абдикира и се замонашава на Метеора, предавайки властта в Тесалия в полза на своя царски роднина Алексий Ангел Филантропин. В крайна сметка семейството на Филантропините установява властта си над Тесалия, но никой от владелите областта не се титулова повече "цар".
Царе
[редактиране | редактиране на кода]- Династия Неманич Палеолог
- Симеон Синиша (1359–1371)
- Йован Урош (1371–1373)
- Тома II Комнин Прелюбович (1373–1384)
- Мария Ангелина Дукина Палеологина (1384–1385)
- Династия Бунделмонти
- Исав де Бунделмонти (1385–1411)
- Джорджо де Бунделмонти (1411)
- Династия Токо
- Карло I Токо (1411–1429)
- Карло II Токо (1429–1448), падането на Янина (1430 г.)
- Леонардо III Токо (1448–1479), падането на Арта (1449 г.) и Ангелокастро (1460 г.)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dinastija Nemanjića // arheo-amateri.rs. Посетен на 19-09-2014.
| |||||
