Ениджевардарска каза
| Ениджевардарска каза | |
 |
Ениджевардарската каза е кааза в Османската империя, част от Солунския вилает в началото на XX век. Център на каазата е град Енидже Вардар, а нахия е Меглен.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Енидже Вардар:
| „ | Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.[1] | “ |
В 1895 година по Османското салнаме Ениджевардарската каза има 22 196 души мухамедани и 20 646 немухамедани. В 1898 година те са съответно 21 625, 20 683 и 1730 цигани. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) казата брои 24 789 българи християни, 12 170 българи мухамедани, 9 458 турци, 40 черкези, 25 християни гърци, 274 власи, 90 евреи, 1827 цигани и 60 разни или общо 48 760 души.[2]
След Балканските войни казата остава в границите на Кралство Гърция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 111. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146 – 148.
| ||||||||
.svg){kind=small}
