Направо към съдържанието

Воденска каза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Воденска каза

Воденската каза е кааза в Османската империя, част от Солунския вилает в началото на XX век. Център на каазата е град Воден, а нахия е Меглен.

В 1895 година по Османското салнаме Воденската каза има 35 308 души мухамедани и 27 155 немухамедани, а в 1898 година 12 384 турци (7510 мъже и 4874 жени), 12 384 българи (6745 мъже и 5937 жени), 790 цигани (440 мъже и 350 жени), 1193 власи (617 мъже и 579 жени). Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) казата брои 25 839 българи християни, 7940 българи мухамедани, 8098 турци, 430 власи и 873 цигани, или общо 43 180 души.[1]

След Балканските войни казата остава в границите на Кралство Гърция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148 – 151.