Емине (защитена зона)

Защитена зона „Емине“
Местоположение в България 42.728611, 27.720833
Местоположение	България
Площ	66 750,515 ha
Създаден	21 август 2009 г.
Уебсайт	Емине

Емине е защитена зона от Натура 2000 по директивата за опазване на дивите птици. Обхваща най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток. Заема площ от 66 750,5 ha.

Граници

На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бургаския залив.

Флора

В района преобладават тревни съобщества от белизма, луковична ливадина и други. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсти предимно от драка, както и вторични гори от дъб. Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнинната част преобладават селскостопанските земи с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. Около 26% от площта на мястото е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.

Фауна

На територията на защитената зона са установени 218 вида птици, от които 91 са включени в Червената книга на България. Защитената зона е важна за опазването на малкия креслив орел. Защитената зона е разположена на прелетния път Виа Понтика. Крайбрежните скали и акваторията на Емине са едни от малкото места в България, където постоянно се среща средиземноморският буревестник. Срещат се голям маслинов присмехулник, горска чучулига, полубеловрата мухоловка, среден пъстър кълвач, синявица, малък креслив орел, късопръст ястреб, черногърбо каменарче, речна рибарка и белочела рибарка. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи, кафявоглави потапници и други водолюбиви птици.

Източници

• Емине, Натура 2000 Архив на оригинала от 2021-10-08 в Wayback Machine.
• Емине, МОСВ