Екатерина Томова
| Екатерина Томова | |
| българска писателка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, разказ, новела, роман |
| Известни творби | „Забравените от небето“ |
| Награди | Награда на СБП |
| Семейство | |
| Съпруг | Александър Томов |
| Деца | Александър Томов |
Екатерина Томова Томова е българска писателка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Екатерина Томова е родена на 7 юли 1946 г. в Пловдив. Детството ѝ преминава в родопското село Орехово. Завършва българска филология в Софийския университет.[1][2]
Работила е като журналист и редактор в столични вестници и издателства, както и в Министерство на културата (1997-2000 г.).
Преподава в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград в катедра „Филмова и телевизионна режисура“.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Книгата ѝ с документални разкази „Забравените от небето“ предизвиква един от големите литературни скандали в новата ни история. Екатерина Томова се сблъсква с Николай Хайтов, който се опитва да оспори авторството ѝ, представяйки ръкописите за свои. Изчерпала всички други възможности, Томова успява да се срещне с Тодор Живков, който признава авторството ѝ… Тогавашната власт потулва скандала, книгата е издадена, по нея са поставяни представления в театъра и е печелила много награди.[1][3]
„Забравените от небето“ има повече от десет сценични постановки в България с режисьори Юлия Огнянова (моноспектакъл на Златина Тодева)[4], Атанас Атанасов, Иван Добчев, Илия Добрев, Светозар Кнезовски и др. (някои отличени с „Аскеер“), както и една в Дюселдорфския държавен театър (Германия), осъществена от Димитър Гочев с немски театрален състав, играна през 1994/95 г. По същото време едно от реномираните издателства в Кьолн издава книгата ѝ на немски език в популярната си поредица „Киви“. По книгата е заснет и филмът „Ханът между Черното и Бялото море“ (БНТ) от режисьора Димитър Шарков.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]За книгата си „Забравените от небето“ получава наградата на СБП.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
- „Изгряващи хълмове“ (1975)
- „Автопортрет“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 47 с.
- Проза
- „Забравените от небето“ (Документални разкази за столетници от Родопите). София: Издателство на ОФ, 1971 (2 изд., 1994; 3 изд., 2007; 4 изд., 2020)
- „Гости от другия свят“. София: Иван Вазов, 1994, 160 с. (роман)
- „Празникът на мъртвите“. София: Ango BoY, 1997, 158 с. (сборник с новели)
- Други
- „Козметични рецепти. От времето на Клеопатра и Катерина Медичи до днес“. Стара Загора: Кота, 2006, 80 с.
- „Хубава като Клеопатра. Рецепти за красота от древността до наши дни“. София: Милениум, 2011, 160 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков“, сайт на издателство „Хермес“.
- ↑ CV на Екатерина Томова Томова Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Ирина Вагалинска, „Капанът на книжните скандали“ Архив на оригинала от 2016-03-29 в Wayback Machine., сп. „Тема“, бр. 48 (319), 3-9 декември 2007.
- ↑ Патриция Николова, „И сам актьорът е актьор“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в. „Труд“, 17 декември 2011 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Екатерина Томова: В наши дни разум много рядко се забелязва“, интервю на Мирослава Панайотова, в. „Над 55“, 7 април 2009
- Екатерина Томова за преоткриването на Яна Язова (видео), YouTube, качено от Penko Roussev на 22 май 2012
|
