Направо към съдържанието

Александър Томов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Томов.

Александър Томов
български писател и сценарист
Роден
Александър Александров Томов
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, сценарист
Литература
Период1978 -
Жанровестихотворение, новела, роман, сценарий
Известни творби„Елегия за птици“ (1983)
„Корупция“ (1989 – 1991)
„Четвъртата власт“ (2003)
Семейство
СъпругаЕкатерина Томова
ДецаРоман Томов
Александър Томов[1]

Уебсайт

Александър Александров Томов е български писател и сценарист. Автор е на десетки книги (стихосбирки, политически романи и др.) и киносценарии.

Роден е в София на 3 юли 1944 г. Завършва българска филология в Софийският университет „Климент Охридски“ през 1972 г.

Член е на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на парламента и негов председател от декември 1998 г. до август 2001 г.[2][3][4]

След 1997 г. преподава кинодраматургия в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Нов български университет.[5]

По негови сценарии са заснети популярни и предизвикващи обществени дискусии български филми през 80-те години като „Елегия“, „Романтична история“, „Маргарит и Маргарита“.

Нашумява с трилогиите „Корупция“, „Новобогаташи“ и „Четвъртата власт“.

Автор е и на исторически романи като „Византийският лабиринт“ (2001), „Императрица Теофано“ (2003) и „Йешуа“ (2012), които са сравнявани с „Последното изкушение“ на Никос Казандзакис и „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.[5]

Умира на 21 октомври 2020 г. в София.[6]

  • Квартал „Надежда“ – стихосбирка (1978)
  • Луминисцентни балади – стихосбирка (1984)
  • Елегия за птици – новели (1983)
  • Мелница на ветровете – роман (1986)
  • Корупция – роман (I част 1989)
  • Корупция (продължение 1990 и 1991)
  • Здрач и печал (1992)
  • Сянката на един сън (1994)
  • Новобогаташи – трилогия (1997)[7]
  • Фалит (1998)
  • Есента на сърцето (1999)
  • Пурпур (2000)[8]
  • Византийският лабиринт (2001)[9]
  • Новите варвари (2001)[10]
  • Арсения (1998 – 2002)
  • Императрица Теофано (2003)
  • Четвъртата власт – трилогия (2003)[11]
  • Оракулът на Дионис (2004)
  • Криминале (2005)
  • Брутално (2005)
  • Според мен (2007)
  • Концерт за лешояди (2007)
  • Милион от Лукавия (2007)
  • Мечът на групировката (2007)[12]
  • Глутницата (2008)
  • Триумфът на лешояда (2008)
  • Ала булгаро (2009)[13]
  • Принцесата от калта (2009)
  • Малолетна проститутка (2009)
  • Възмездието (2009)
  • Килър (2010)
  • Порно (2010)[14]
  • Ангел или демон. Летопис за Стефан Стамболов (2010)
  1. Александър Томов – син в Литературен свят.
  2. „История“, сайт на Съвета за електронни медии.
  3. „Александър Томов е подал оставка като и.д. председател на НСРТ“, в-к „Дневник“, 10 юли 2001.
  4. „Александър Томов напусна медийния съвет“, Mediapool.bg, 28 август 2001.
  5. а б „Народът оглупява, нашият проблем е вкусът“, интервю, в. „Струма“, 13 юли 2012 г.
  6. Почина писателят Александър Томов, издъхнал в креслото пред телевизора // 24 часа, 22 октомври 2020. Посетен на 22 октомври 2020.
  7. Марин Бодаков, „Две доста гневни парчета“, отзив във в-к „Култура“, бр. 48 (2424), 8 декември 2000.
  8. Елка Константинова, „Властта срещу интелекта“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр. 4 (427), 19 септември 2000.
  9. Александър Томов, „Византийският лабиринт“, в-к „Литературен форум“, бр. 5 (446), 6 февруари 2001.
  10. Михаил Неделчев, „Властта-прелъстител и медиите“, в-к „Литературен вестник“, бр. 43 (446), 19 декември 2001.
  11. Владимир Трендафилов, „Филтрите на паметта“, LiterNet, 8 март 2006 (ориг. публ. в-к „Култура“, бр. 34, 19 септември 2003).
  12. Борислав Гърдев, „Новата мисия на Томов“, рец. в „Литературен клуб“, 13 май 2007.
  13. Борислав Гърдев, „Ала булгаро“ и Александър Томов“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 2 януари 2010 г.
  14. Борислав Гърдев, „За романа „Порно“ на Александър Томов“, рец. в електронното списание LiterNet, 27 октомври 2010, № 10 (131).