Едига
Едига Armağan | |
— село — | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Лозенград |
Надм. височина | 411 m |
Население | 810 души (2000) |
Пощенски код | 39000 |
Телефонен код | 0288 |
Едига в Общомедия |
Едига или Ядига (на турски: Armağan, Армаан) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград (Къркларели).
География
[редактиране | редактиране на кода]Едига се намира в южното подножие на Странджа източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Едига е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Хедие (Hédié) има 55 домакинства и 22 жители мюсюлмани и 276 жители българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Ядига живеят 86 български екзархийски семейства (317 души) и 40 патриаршистки.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Едига са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Едига се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Едига
- Иван Константинов Камбуров (? – 2.4.1940), български революционер[4]
- Янко Георгиев Иванов (? – 08.1967 г.), участник в Илинденско-Преображенското въстание
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42-43.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.121, стр.3