Направо към съдържанието

Неа Аполония

(пренасочване от Егри Буджак)
Неа Аполония
Νέα Απολλωνία
— село —
Гърция
40.6272° с. ш. 23.4442° и. д.
Неа Аполония
Централна Македония
40.6272° с. ш. 23.4442° и. д.
Неа Аполония
Солунско
40.6272° с. ш. 23.4442° и. д.
Неа Аполония
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина47 m
Население1860 души (2001)

Неа Аполония или Егри Буджак (на гръцки: Νέα Απολλωνία, до 1928 Εγρή Μπουτζάκ, Егри Буцак[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1860 жители.

Селото е разположено в северната част на Халдикидическия полуостров, на юг от Бешичкото езеро (Волви).

Праистория, античност и средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

На около 1,5 km югоизточно от селото, в местността Кастри е открито селище от бронзовата и желязната епоха. В местността Тумба Чаир на 1,5 km югозападно от селото има селище от късната бронзова и ранната желязна епоха. В местността Меше Алани южно от селото е разкрито селище от късния неолит. В района на гробището, северно от селото е археологическият обект Пазарудска Тумба.[2]

На 1,5 km от източно от Егри Буджак е разкрит град и некропол от класическата, елинистичната и римската епоха, който се идентифицира с Аполония Мигдонска.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XVI век Егри Бужак е мюсюлманско село в нахия Пазаргия, а в XVII – XVIII е засвидетелствано като въглищарско село. В началото на ΧΧ век в Егри Буджак, което принадлежи към Лъгадинска кааза, се заселват юруци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ери Буджак живеят 800 жители, всички турци.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. В 1913 година селото (Εγρί Μπουτζιάκ) има 1050 жители.[5] По договора за обмяна на население между Турция и Гърция мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци от Турция.

В 1928 година името на селото е сменено от Егри Буджак на Неа Аполония. Според преброяването от 1928 година Неа Аполония е изцяло бежанско село с 210 бежански семейства с 866 души.[6]

Егри-Буджак пострадва тежко при земетресение от края на септември 1932 година.[7]

В храма „Свети Павел“ се пазят ценни икони.[3]

В селото има запазени три традиционни къщи, строени от турски семейства в началото на XX век – тази на Вадайоргис-Хиотис-Ставринос, тази на Евгенидис и тази на Мария Кюрдзи.[8]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  3. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  5. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Цео источни део Халкидика претворен jе у рушевини, Политика, Београд, година ХХХIХ, броj 8761, 1 октобар 1932, с. 5.
  8. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVIII – XXIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.