Неа Аполония
| Неа Аполония Νέα Απολλωνία | |
| — село — | |
  Неа Аполония  Неа Аполония  Неа Аполония | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 47 m |
| Население | 1860 души (2001) |
Неа Аполония или Егри Буджак (на гръцки: Νέα Απολλωνία, до 1928 Εγρή Μπουτζάκ, Егри Буцак[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1860 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северната част на Халдикидическия полуостров, на юг от Бешичкото езеро (Волви).
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория, античност и средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
На около 1,5 km югоизточно от селото, в местността Кастри е открито селище от бронзовата и желязната епоха. В местността Тумба Чаир на 1,5 km югозападно от селото има селище от късната бронзова и ранната желязна епоха. В местността Меше Алани южно от селото е разкрито селище от късния неолит. В района на гробището, северно от селото е археологическият обект Пазарудска Тумба.[2]
На 1,5 km от източно от Егри Буджак е разкрит град и некропол от класическата, елинистичната и римската епоха, който се идентифицира с Аполония Мигдонска.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XVI век Егри Бужак е мюсюлманско село в нахия Пазаргия, а в XVII – XVIII е засвидетелствано като въглищарско село. В началото на ΧΧ век в Егри Буджак, което принадлежи към Лъгадинска кааза, се заселват юруци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ери Буджак живеят 800 жители, всички турци.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. В 1913 година селото (Εγρί Μπουτζιάκ) има 1050 жители.[5] По договора за обмяна на население между Турция и Гърция мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци от Турция.
В 1928 година името на селото е сменено от Егри Буджак на Неа Аполония. Според преброяването от 1928 година Неа Аполония е изцяло бежанско село с 210 бежански семейства с 866 души.[6]
Егри-Буджак пострадва тежко при земетресение от края на септември 1932 година.[7]
В храма „Свети Павел“ се пазят ценни икони.[3]
В селото има запазени три традиционни къщи, строени от турски семейства в началото на XX век – тази на Вадайоргис-Хиотис-Ставринос, тази на Евгенидис и тази на Мария Кюрдзи.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цео источни део Халкидика претворен jе у рушевини, Политика, Београд, година ХХХIХ, броj 8761, 1 октобар 1932, с. 5.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVIII – XXIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||||||||
