Направо към съдържанието

Еберхард Тунерт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еберхард Тунерт
германски генерал

ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1918 – 1918; 1919 – 1945
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания1-ва танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански златен кръст
Рицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
4 май 1964 г. (64 г.)
Еберхард Тунерт в Общомедия

Еберхард Тунерт (на немски: Eberhard Thunert) е немски офицер служил през Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Еберхард Тунерт е роден на 22 ноември 1899 г. в град Хелмжа, Полша[1] В началото на 1918 г. постъпва в армията като офицерски кадет.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война служи в Райхсвера. През 1920 г. е произведен в офицер и е назначен към 6 пехотен полк. На 1 април 1922 г. като част от пехотния полк е издигнат в чин лейтенант.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

Между 1938 и 1940 г. заема поста началник операции на 5 танкова дивизия. До 1941 г. заема същият пост в 14 моторизиран корпус. Между 1942 и 1943 г. е началник-щаб на 14 танков корпус, а до 1944 г. заема същия пост в 58-и танков корпус от резерва. След това е прехвърлен на фронтова длъжност. Между юни и септември 1944 г. командва 394-ти танково-гренадирски полк от 3-та танкова дивизия. Между 25 септември 1944 и 8 май 1945 г. командва 1-ва танкова дивизия. На 1 януари 1945 г. е издигнат в чин генерал-майор, а на 1 май в генерал-лейтенант.

Следвоенен живот и смърт

[редактиране | редактиране на кода]

След войната се установява в Бад Годезберг, близо до Бон.[2] Умира на 4 май 1964 г.[1]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б Военна кариера на Еберхард Тунерт.
  2. Mitcham 2007, стр. 44
  3. Fellgiebel 2000 г., стр. 220.