Направо към съдържанието

Вернер Маркс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вернер Маркс
германски генерал
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1910 – 1918; 1919 – 1945
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (до 1918)
Райхсвер (до 1932)
Вермахт (до 1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания1-ва танкова дивизия
20 танкова дивизия
21-ва танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
28 юли 1967 г. (71 г.)

Вернер Маркс (на немски: Werner Marcks) е немски офицер служил по време на Първата и Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Вернер Маркс е роден на 17 юли 1896 г. в Магдебург, Германска империя. През 1910 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от мускетарски полк. Участва в Първата световна война, където с чин лейтенант служи в различни полкови формации.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След нея се присъединява към ново сформирания Райхсвер и до началото на войната е с чин майор и в същото време командир на противотанков батальон.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, между 1939 и 1941 г., командва 19 противотанков батальон. Участва в Северноафриканската кампания, където между 1941 и 1942 г. командва последователно 115 и 104-ти танково-гренадирски полк. През юли 1942 г. за кратко заема поста действащ командир на 90 лека пехотна дивизия разположена в Либия. През октомври същата година е назначен в щаба на Инспектората на танковите войски. Заема този пост до 19 февруари 1944 г., когато поема командването на 1-ва танкова дивизия. На 1 април 1944 г. е издигнат в чин генерал-майор. На 25 септември 1944 г. е заменен от Еберхард Тунерт. Между 12 февруари и 29 април 1945 г. командва 21-ва танкова дивизия на Източния фронт. На 20 април 1945 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант.

Пленен е от съветските войски по време на боевете край Халбе[1] и остава военнопленник до 1955 г. Умира на 28 юли 1967 г. във Ведел, Германия.[2]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (28 май 1915) и I степен (22 февруари 1918)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (1943)
  • Германски орден Железен кръст (1939, повторно) – II (14 септември 1939) и I степен (16 октомври 1939)
  • Орден „Германски кръст“ (1941) – златен (11 декември 1941)

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Mitcham 2007, стр. 60
  2. Mitcham 2007, стр. 44