Направо към съдържанието

Д. М. Томас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Д. М. Томас
Donald Michael Thomas
английски поет и писател
Роден
Доналд Майкъл Томас
Починал
26 март 2023 г. (88 г.)
Националност Англия,
 Великобритания
Учил вНю Колидж
Литература
ПсевдонимД. М. Томас
Период1959 –
Жанровефентъзи, мемоари, лирика, драма, документалистика
Течениемагически реализъм
Известни творби„Белият хотел“ (1981)
ПовлиянАлександър Пушкин, Робърт Фрост, Анна Ахматова, Уилям Шекспир, Уилям Бътлър Йейтс, Чарлз Козли, Емили Дикинсън
Семейство
СъпругаМорийн Скюс (1958 – ?)
Дениз Алдред (1976 – 1998)
Виктория Фийлд (1999 – ?)
Анджела Ембри (2005 – )
Деца3
Уебсайтwww.dmthomasonline.net

Доналд Майкъл Томас (на английски: Donald Michael Thomas), познат като Д. М. Томас (на английски: D. M. Thomas) е английски драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра лирика, фентъзи, драма, биография и мемоари.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Д. М. Томас е роден на 27 януари 1935 г. в Редрът, Корнуол, Англия. През 1949 г. се премества със семейството си в Мелбърн, Австралия. След като завършва гимназия там, се връща в Редрът. В периода 1953 – 1955 г., в разгара на Студената война, по време на военната си служба изучава руски език. Той запазва интереса си през целия живот към руската култура и литература и по-късно прави преводи на руски поети класици.[4][5][6]

След отбиване на военната служба следва английска филология в Ню Колидж на Оксфордския университет, като завършва с отличие бакалавърска степен през 1958 г. През 1961 г. получава магистърска степен след следдипломно обучение. След дипломирането си в периода 1959 – 1963 г. преподава английска литература в Тинмът. В периода 1963 – 1978 г. преподава английска литература в образователния колеж в Херефорд.[1][4][5]

Дебютира в литературата през 1959 г. с публикация на разказ в университетското списание „Изида“. От 1968 г. публикува поезия и проза в британското списание за научна фантастика „New Worlds“. Първата му книга, стихосбирката „Two Voices“ (Два гласа), е издадена през 1968 г., а през 1971 г. е издаден сборникът му с разкази „Logan Stone“ (Логан Стоун). През 1978 г. е издаден първият му роман „The Flute Player“ (Флейтистът).[1][4][5]

Става известен с фантастично-еротичния си роман „Белият хотел“ от 1981 г. Той представя историята на младата певица Анна Г., която е пациентка на Зигмунд Фройд през 1920 г. в бляскавата Виена. Докато той анализира необикновения ѝ сън, който предизвиква у нея хистерия и видения за Бабин Яр (където тя в крайна сметка загива), в Германия нацистите вземат превес, а антисемитските настроения в цяла Европа достигат връхна точка и водят до Холокоста. Книгата е номинирана за награда „Букър“.[2][4][6]

Биографията му на Александър Солженицин от 1998 г. е отличена с наградата „Оруел“ за политическо писане през 1999 г.[1]

Голяма част от творчеството му е поезия, която е характерна със своята директност, често разговорна по тон, която засяга теми, близки до дома, като брак, секс и смърт. Една от силните страни на лириката му е в предизвикване на интимните комуникации между хората, независимо дали са любовници или приятели, настоящи и предишни.[3]

Той има четири съпруги и три деца. През 1958 г. се жени за Морийн Скюс. Имат дъщеря и син – Кейтлин и Шон. През 1976 г. се жени за Дениз Алдред, с която имат син – Рос и живеят в Труро. Съпругата му Дениз умира през 1998 г. През 1999 г. се жени за Виктория Фийлд, а през 2005 г. за Анджела Ембри.[5]

Д. М. Томас живее със семейството си в Корнуол.[1][5]

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1979: Gollancz/Guardian Fantasy Prize за романа „The Flute Player“[7]
  • 1981: Cholmondeley Award за „Dreaming in Bronze“[8]
  • 1981: Награда за белетристика на вестник Los Angeles Times за „Белият хотел“[9]
  • 1981: Cheltenham Prize for Literature за „Белият хотел“[10]
  • P.E.N. Prize за „Белият хотел“[10]
  • 1981: Номинация на награда Букър за „Белият хотел“[11]
  • 1999: Orwell Prize за „Alexander Solzhenitsyn: a Century in His Life“[12]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Flute Player (1979)[1][2][5]
  • Protest (1980)
  • Birthstone (1980)
  • The White Hotel (1981)
    Белият хотел, изд.: „Петриков“ (1991), „Сиела“, София (2016), прев. Людмила Костова, Георги Рупчев
  • Lying Together (1990)
  • Flying in to Love (1992)
  • Pictures at an Exhibition (1993)
  • Eating Pavlova (1994)
  • Lady With a Laptop (1996)
  • Hunters in the Snow (2014)
  • Conversations with Freud (2020)

Серия „Руски нощи“ (Russian Nights)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Ararat (1983)[1][2][6]
  2. Swallow (1984)
  3. Sphinx (1986)
  4. Summit (1987)

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Logan Stone (1971) – разкази[1][6]
  • Orpheus in Hell (1977) – разкази
  • The Rock (1975)
  • The Devil and the Floral Dance (1978) – с Джон Астроп

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Two Voices (1968)[1][2][5]
  • The Shaft (1973)
  • Love and Other Deaths (1975)
  • The Honeymoon Voyage (1978)
  • Selected Poems (1983)
  • Not Saying Everything (2006)
  • Flight and Smoke (2009)
  • Two Countries (2011)
  • Mrs English and Other Women (2014)
  • Shadow Sonnets (2018)
  • Ruslan and Ludmila (2019)
  • A Child of Love and War: Verse Memoir (2021)

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hell Fire Corner (2004)[5]

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Memories and Hallucinations (1988)[1]
  • Alexander Solzhenitsyn (1998)[4][5]
  • Bleak Hotel (2008)
  • Freud (2010)
  • Corona Man (2020)
  • A Child of Love and War (2021)

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  3. ↑ а б ((en)) Биография и библиография в „Poetryarchive“
  4. ↑ а б в г д ((en)) Биография в „Енциклопедия Британика“
  5. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в официалния сайт
  6. ↑ а б в г ((en)) Биография в „SF-Encyclopedia“
  7. ↑ The Flute-Player
  8. ↑ Dreaming in Bronze
  9. ↑ 1981 Los Angeles Times Book Prize – Fiction Winner and Nominees // 25 March 2020. Посетен на 10 March 2022.
  10. ↑ а б The White Hotel
  11. ↑ Prize archive: 1981 // Архивиран от оригинала на 2 December 2010. Посетен на 21 January 2011.
  12. ↑ 1999 Book prize winner // Orwell Prize.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата D. M. Thomas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Д._М._Томас&oldid=12320887“.