Георги Рупчев
| Георги Рупчев | |
| български поет и преводач | |
| Роден | Георги Кирязов Рупчев
2 септември 1957 г.
|
|---|---|
| Починал | 28 ноември 2001 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, поема |
| Известни творби | „Смъртта на Тибалт“ (1989) |
| Награди | „Южна пролет“ (1983) Награда на Съюза на преводачите (1992 и 1994) „Христо Г. Данов“ (2001) |
Георги Кирязов Рупчев е български поет и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1975) и българска филология в Софийски университет „Кл. Охридски“ (1982).
Автор е на стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004), „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). През 2002 г. посмъртно излиза „Отдалечаване на въздуха“. Превежда от английски, руски и староиврит. Автор е и на един от поетичните преводи на „Песен на песните Соломонови“ (1992). Сред превежданите от него автори са Джон Ленън[1], Уилям Такъри, Томас Стърнз Елиът, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Лоурънс Фърлингети, Алън Гинсбърг и други.
През 90-те години заболява от мултипленна склероза, поради което написва по-малко нови творби.[2]
Автор е на много статии в периодичния печат, участва в поредицата на БАН „Периодика и литература“, както и в издаването на списанията „Глас“ и „Мост“. Стиховете му са превеждани на английски, френски, испански, унгарски и гръцки. Умира на 28 ноември 2001 г. в София.[3]
По повод десетгодишнината от смъртта му се провежда голямо мемориално четене в Университетския театър на СУ.[4]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на:
- Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982),
- Наградата Димчо Дебелянов (1980),
- Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1983),
- Наградата на Съюза на преводачите (1992 и 1994),
- Националната награда „Христо Г. Данов“ (2001) – за превода на „Поезия“ от Николай Гумильов[5].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- „Уморени от чудото“ (1982),
- „Смяна на нощната стража“ (1986; 2004),
- „Смъртта на Тибалт“ (1989),
- „Силните на нощта“ (Иван Вазов, 1991, 108 стр.),
- „Зоната“ (ПАН, 1996) ISBN 954-8038-01-3,
- „Приковаване на огъня“ (Факел Експрес, 2001) ISBN 954-9772-13-6,
- „Отдалечаване на въздуха“ (Труд, 2002) ISBN 954-528-347-5,
- „Инстинкт за неприспособимост. Стихове. Поеми. Избрани преводи“ (Военно издателство, 2007, 316 стр.) ISBN 978-954-509-382-1.
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Джон Ленън, „Поезия, проза, интервюта“, София: Народна култура, 1984
- Д.М. Томас, „Белият хотел“, София: Петриков, 1991, 265 с. ISBN 954-441-006-6 (само поемата, от която се състои първата част на романа)
- Томас Стърнс Елиът, „Избрани стихове“, София: Народна култура, 1993 ISBN 954-04-0075-9 (само няколко части на поемата „Пустата земя“)
- Николай Гумильов, „Поезия“, София: Агата-А, 2000, 264 с. ISBN 954-540-023-4 [6]
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Владетелят на чудото: сборник в чест на 50-годишнината от рождението на Георги Рупчев. Съст. Валентина Рупчева и Пенка Ватова. София: Карина М, 2008. ISBN 978-954-315-055-7
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преводи на „Вечните Ягодови поляни“ и „Да си представиш“ на Джон Ленън, „Литературен форум“, бр. 41 (482), 11.12.2001 г.
- ↑ Разпадането на подиума: Поезията на 90-те години
- ↑ „In memoriam Георги Рупчев“, „Литературен вестник“, бр. 41, 5 – 11.12.2001 г.
- ↑ „Мемориално четене в памет на Георги Рупчев“, „Свободата“, 22 ноември 2011 г.
- ↑ „Деян Енев и Георги Рупчев с националните награди „Данов“, Vesti.bg, 15.06.2001.
- ↑ „Поезията на Николай Гумильов излиза на български език“, News.bg, 08.12.2000
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница на Георги Рупчев в Литернет
- Страница на Георги Рупчев в Литературен клуб
- Георги Рупчев, „Неапол“, Кръстопът, 6 май 2011 г.
- Брой на „Литературен вестник“, посветен на 50-годишнината на Георги Рупчев Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine.
|
