Лозен (област София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лозен.
| Лозен | |
 Кметството в село Лозен | |
  Лозен  Лозен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6230 души[1] (15 март 2024 г.) 68 души/km² |
| Землище | 91,597 km² |
| Надм. височина | 708 m |
| Пощ. код | 1151 |
| Тел. код | 02/992 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 44063 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София Столица |
| Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
| Кметство – кмет | Георги Младенов (ГЕРБ) |
| Лозен в Общомедия | |
Лòзен е село в Западна България, област София-град, Столична община, част от район Панчарево. Създадено е чрез обединяване на бившите села Горни Лозен и Долни Лозен през 1955 г. То е най-голямото село в България по население с настоящ адрес – 6230 души, и второ по население с постоянен адрес – 6066 жители към 15 март 2024 г.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 18 км югоизточно от столицата София, край автомагистрала „Тракия“. На север граничи с Казичене, на изток със с. Нови хан, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в полите на Лозенската планина, сред най-високите стопанско усвоени части. Надморската височина на селото е от 643 до 775 метра.
Климатът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са –1 °C през януари до 30 °C през юли. Средните годишни температури са отрицателни от началото на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до средата на септември температурите са над 20 °C.
Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер – зимните валежи (100 – 120 мм) са значително по-малко от летните (120 – 180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.
Почвите около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са канелени-горски, в подножието на планината са алувиални и алувиално-ливадни, а на територията на самото село и под него са ливадно-канелени почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав, който, благоприятстван от плитките подпочвени води, създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури. Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността.
Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове като садина, белизима, луковична ливадина и др. Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800 – 900 м надм. височина виреят гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб. В най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинският свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по-рядко дъждовник. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците – таралежи и зайци.
Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-високия връх Половрак се вижда язовир „Искър“.
Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е „Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) – Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне, са положени през лятото на 1999 г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село Габра.
Добавената стойност в село Лозен идва от прекрасните природни условия. Северните склонове на Лозенска планина са полегати, а самото село не е така силно притиснато в студените баири. Това се отразява в по-голяма продължителност на слънчевото греене в сравнение с кварталите разположени по северните склонове на Витоша например. Същевременно действието на местните ветрове, които се активизират във вечерните часове носят свеж и чист въздух от планината. Осезаемо качествата на въздуха, особено през летните месеци са много по-добри. Селото е разположено в пояса между 650 и 750 м н.в., което е още един от факторите за по-добрите качества на атмосферния въздух, по-малкото количество на дните с мъгла (въпреки отоплението на твърдо гориво, което е много разпространено в селото) и отсъствието на смогови явления.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-известните забележителности на Лозен е подходът към Лозенска планина, съчетаващ широколистни и иглолистни гори, поляни и пасища, с прекрасни условия за пикник, а умереното превишение на надморската височина предоставя възможност за предприемането на не много натоварващи излети. Маркирани са пешеходни маршрути, като по маршрута свързващ с. Лозен и Долни Пасарел е изградена през 2011 година от Асоциация „ЕИКИ“, в партньорство със СО и финансовата подкрена на ЕС – Еко пътека „Лозенска планина“. Неизменни забележителности на покрайните на селото са манастирите „Св. Спас“, „Св. Димитър“, „Св. Петър и Павел“, в самото село има три действащи черкви, между които е и най-новата „Св. Атанасий“, изградена с активната работа на Свещеноиконом Цанко и Църковното настоятелство към храма „Св. Николай Мирликийски“. Средствата за строителството на храма са изцяло от дарения на частни лица, извършва се изографисването на храма по програма „Култура“ на Столична община.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Храмът „Св. Мъченик Георги“ в Долни Лозен е реставриран от катедра „Реставрация“ на Националната художествена академия със средства, събрани от жителите на селото.
За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил „чер арапин“ и спечелил свободата на свои сънародници. За Долни Лозен разказват, че е основан от преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско). Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото, което пасяли заедно.
В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Скоро след това манастирът е разрушен и е възроден отново през XVII в.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в Долни Лозен се стига до един от най-тежките инциденти при установяването на новия режим – Георги Дървингов, син на Петър Дървингов, командир на батарея в 4-ти дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството в Долни Лозен с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник.[3][4]
Указ № 317 (обн. 13 декември 1955 г.), обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в ново село, наречено Лозен.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Управление
[редактиране | редактиране на кода]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Селото се обслужва от 2 автобусни линии на столичния Център за градска мобилност: 5 и 7.
Автобус 5 свързва селото с метростанция „Цариградско шосе“ и автостанция „Гео Милев“ в София, за половин час. Автобусната линия е една от най-редовните крайградски линии в цялата страна – движи се целодневно на интервал от 15 минути в делник, в предпразник и празник на 30 минути.
Автобус 7 – линията работи само в делнични дни на интервал от 2 – 3 часа и свързва селото с гара Верила – посока Елин Пелин и гара Искър в столицата.
До януари 2018 г. селото се е обслужвало и от частна мартшрутна линия 37.
Лозенска екопътека
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 г. Асоциация „Европейски инициативи за култура и изкуство“ съвместно с районната администрация на район Панчарево стартира изпълнението на проект „Зелена пътека за Европа“, финансиран от Столичната община по „Програма Европа – граждански проекти и европейски практики“.
Проектът се изпълнява на територията на район „Панчарево“ и има за цел да допринесе за подобряване качеството на живот на жителите и гостите на района и да разшири възможностите за отдих и екотуризъм на територията на общината. Неговата продължителност е 5 месеца, като през този период са изпълнени дейности по продължението на съществуващ пешеходен маршрут от с. Лозен до вилната зона край язовир „Искър“ с дължина около 11 километра.
По протежението на пътеката са поставени 10 пейки за отдих, изработени от естествени материали. Обособена е зона за пикник с капацитет 25 души, на която има обезопасено място за палене на огън, пейки, маси, барбекю и други удобства за желаещите да се разходят и отдъхнат сред природата. В подножието на връх Половрак е изградена беседка, където туристите могат да си отдъхнат или да се подслонят при лошо време. По маршрута са монтирани насочващи табели с информация за местоположението и туристическа маркировка. На входовете на екопътеката от двете страни на маршрута са изградени информационни арки и табели. Във връзка с изграждането на екопътаката е отрамонтирана Матейната чешма в подножието на връх Ланина могила. Направени са 2 отводнявания по маршрута, за да се осигури безпроблемното преминаване на туристите.
Първата екопътека през Лозенска планина може да се ползва целогодишно. Маршрутът на екопътеката преминава през интересни местности, а особен интерес представлява манастирът „Св. Спас“, който е опорна точка в маршрута на пътеката.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]
Редовни културни събития в Лозен са фолклорни обичаи като Лазаруване, Тодорова седмица и др.
Манастирът „Свети Спас“ е разположен на 5 км югоизточно от бившето софийско село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле. Лозенският манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, е представлявал най-източната обител от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името „Свети Спас“ според народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден.
Манастирът „Св. Апостоли Петър и Павел“ е разположен на около 3 км северно от с. Лозен и на 300 м северно от автомагистрала „Тракия“. Манастирът е действащ, девически и е осветен 2005 г.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лозен
- Стоимен Алексов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[7]
- Стоян Алексов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски[8]
- Снежана Борисова (р. 1955), певица
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата „Свети Атанасий“ в Лозен -
Църквата „Свети Николай“ в селото -
Църквата „Свети Николай“ с двора -
Детска градина в селото
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 247 – 248.
- ↑ Янев, Кирил. Време да живеем. София, Профиздат, 1984. с. 219 – 222.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Европейска асоциация за култура и изкуство“, София, 2010 г.
- Алексей Потебня, „Характеристика на село Лозен, Софийско“, 2004 г.
- Ст. Чилингировъ, Долно-Лозенски монастирь Св. Спасъ, сп. „Народенъ стражъ“, г. Х, 1928 г., кн. 8, стр. 7 – 10
- Валентина Динева, Софийската Мала Света гора: Манастирите около София, София, 2007, стр. 243 – 249
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на c. Лозен Архив на оригинала от 2010-03-29 в Wayback Machine.
- Facebook на c. Лозен
- Сайт на енорийски храм „Св. Вмчк. Георги“ Архив на оригинала от 2007-12-21 в Wayback Machine., кв. Долни Лозен
| ||||||||