Добродетел

Добродетелта (на латински: virtus; на старогръцки: ἀρετή „арете“) е морално превъзходство.^[1] Добродетел е дадена положителна характеристика, смятана за морално (изключително) добра и поради това ценена като фундамент, като принцип и като добра в морален аспект черта, както и морално действие.

Етимология

В древногръцкия „арете“ (съвършенство, добро качество, добродетел, доблест)^[2] насочва към основните моменти в съдържанието на понятието. Арете представлява ниво на завършеност и пълнота, съвършеното състояние на вещта.^[2] Тя е прекрасно качество, изразяващо определено превъзходство. За арете са определяни и качествата, притежавани от древногръцките богове, както и постъпката, в която епическият герой демонстрира превъзходните си качества.

Историческо развитие

Първият философ, който се е опитал да даде определение за добродетелта, е Аристотел. В Никомахова етика той казва, че добродетелта е „средината между два лоши начина на постъпване, като единият от тях от недостиг, а другият – от прекомерност. [...] Добродетелта е средината между тях, която трябва да се открива и избира.“^[2]

В религията

Традиция в юдаизма

Любовта към Бога, както и подчиняването на неговите закони, по-специално на десетте Божи заповеди, са централни за еврейското разбиране за добродетел. Мъдростта е олицетворена в първите осем глави на книгата „Притчи Соломонови“ и е не само източник на добродетел, но е изобразена като първото и най-добро творение на Бог (Притчи 8:12 – 31).

Християнство

В християнството основни добродетели са вярата, надеждата, любовта, състраданието и милосърдието. ^[3]

Хиндуизъм: алтруизъм, въздържаност, умереност, честност, чистота, пазене на Земята, универсализъм, мир, ненасилие/ахимса, почит, уважение към учителите

Будизъм

В будизма практикуването на Благородния осмичен път е пътят към просветление. Благородният осмичен път може да се разглежда и като списък с прогресиращи по своето значение добродетели:^[4]

Група	Елементи на Благородния осмичен път	Придобити елементи
Мъдрост (санскрит: праджна, пали: панна)	1. Правилен поглед към нещата	9. Правилно върховно знание
Мъдрост (санскрит: праджна, пали: панна)	2. Правилно намерение	10. Правилно върховно освобождаване
Етично поведение (санскрит: сила, пали: сила)	3. Правилна реч
	4. Правилно действие
	5. Правилен начин на живот
Концентрация (санскрит и пали: самадхи)	6. Правилно усилие
	7. Правилно мислене
	8. Правилна концентрация

Вижте също

Източници

↑ „Добродетелта е вид морално превъзходство или компетенция“, Наръчник по дентална етика Архив на оригинала от 2012-10-30 в Wayback Machine., на английски virtue [1], първи употреби 1175 – 1223, лат. virtutem (nom. virtus) „морална сила, мъжество, смелост, доблест, достойнство, ценност“, Online Etymology Dictionary, 2010 Douglas Harper [2]; „онова, което ние превеждаме като „добродетел“, но на гръцки е „арете“, „съвършенство““, Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите), Издателство „Парадокс“, 1993, стр. 29
↑ ^а ^б ^в Видева, Недялка, Горанов, Петър. Етика. София, Философска фондация „Миневра“, 1994. с. 79 – 81.
↑ Естествена и християнска добродетел
↑ Колелото на Дарма

[1] „Добродетелта е вид морално превъзходство или компетенция“, Наръчник по дентална етика Архив на оригинала от 2012-10-30 в Wayback Machine., на английски virtue [1], първи употреби 1175 – 1223, лат. virtutem (nom. virtus) „морална сила, мъжество, смелост, доблест, достойнство, ценност“, Online Etymology Dictionary, 2010 Douglas Harper [2]; „онова, което ние превеждаме като „добродетел“, но на гръцки е „арете“, „съвършенство““, Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите), Издателство „Парадокс“, 1993, стр. 29

[:0-2] а ^б ^в Видева, Недялка, Горанов, Петър. Етика. София, Философска фондация „Миневра“, 1994. с. 79 – 81.

[3] Естествена и християнска добродетел

[4] Колелото на Дарма

[1]

[2]

[3]

[4]