Димитър Ватикиоти
| Димитър Ватикиоти | |
| Роден |
1786 г.
|
|---|---|
| Починал | 1819 г.
|
| Димитър Ватикиоти в Общомедия | |
Димитър Павлович Ватикиоти (на гръцки: Δημήτρης Βατικιώτης, Димитрис Ватикиотис, на руски: Дмитрий Павлович Ватикиоти) е офицер (капитан) в Руската империя от гръцки произход. Известен е като командир на Българската земска войска (1811 – 1812) и апостол за България на революционната организация „Филики Етерия“ (1814 – 1819).[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Няма единни и достатъчно достоверни данни за етническия произход, мястото и датата на раждането на Ватикиоти.
Според някои източници е роден през 1786 г. в село Табаки[2] (днес в Болградски район, Одеска област, Украйна), макар че други източници водят началото на Табаки от 1806 – 1812 г., а трети сочат Ватикиоти за основател на селото.
Поради заеманото високо място в ръководството – апостол на гръцката организация „Филики Етерия“ редица автори го определят като грък. Българският историк Кръстьо Манчев пише за него: „Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806 – 1812 г.“[3] Гръцки публикации[4][5] също застъпват тази гледна точка за народността му.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]Във войните от 1811 – 1812 г.
[редактиране | редактиране на кода]По време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. през юни 1811 г. Дмитрий Ватикиоти се обръща към генерал Кутузов чрез посредничеството на генерал-майор Иван Инзов с идея да сформира Българска земска войска.[6]
След първия командир (за кратко) генерал Павел Турчанинов поручик Ватикиоти оглавява това военно формирование, съставено от българи (главно) и гагаузи. Отличава се в битката за Силистренската крепост през 1811 г., награден е от ген. Кутузов с паметно оръжие – златна сабя[7]. Отрядът достига численост около 3000 души; след сключването на Букурещкия мирен договор е разпуснат в края на май 1812 г.[6]
Само месец по-късно започва Френско-руската война. Българската земска войска на капитан Ватикиоти отново е свикана, но с намален състав от около 400 души. Отрядът действа в тила на войските на Наполеон, после взема участие в преследването им в Германия и Франция в състава на Литовския полк.
Общественик в Буджак
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно гръцки източници Ватикиоти оглавява „българската колония“ в Ренѝ през 1815 г.[8].
През 1818 година Дмитрий Ватикиоти се споменава като капитан в руската армия, командир на Българската земска войска и попечител на отвъддунавските преселници, член на Комисията по сбор на сведения за отвъддунавските преселници в Бесарабия[9]. Брат му Иван Павлович Ватикиоти (Ιωάννης Βατικιώτης) е стотник в Българската земска войска и старейшина на отвъддунавските преселници[9] в Гръцкия уезд (Гречанский цинут) в Бесарабия, според някои родом от там, но с гръцки произход[10].
Във „Филики Етерия“
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1814 година в Одеса е създадена тайната гръцка революционна организация „Филики Етерия“, поставила си за цел да освободи гръцките земи от турско господство.
Дмитрий и брат му Иван Ватикиоти са сред първите ѝ членове. Д. Ватикиоти е избран сред нейните 12 апостоли (ръководители на области с гърци); той обещава, че още в началото на военните действия ще го последват „14 хиляди българи“. От него се иска още да организира въстание в Северна България едновременно с въстанието в самата Гърция, както и в Сърбия.
Дмитрий Ватикиоти обаче умира (според гръцки източници на възраст 27 г.) по време на престой в Москва през 1819 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 160 – 161.
- ↑ ((ru)) „История села Табаки“ // Посетен на 2019-04-12.
- ↑ „История на балканските народи“, Том 1 (1352 – 1878), Кръстьо Манчев, изд. „Парадигма“, София, 2001 г.
- ↑ ((el)) Δημήτρης Φωτιάδης (Димитрис Фотиадис), „Η Επανάσταση του 1821“ („Революцията от 1821 г.“), изд. Μέλισσα, Атина, 1971 г.
- ↑ ((el)) Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος (Аостолос Е. Вакалопулос), „Νέα Ελληνική Ιστορία 1204 – 1985“ („Нова гръцка история 1204 – 1985“), с. 136, изд. Βάνιας, Солун, 2005 г.
- ↑ а б ((ru)) М. М. Фролова. Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в // 2014-10-27. Архивиран от оригинала на 2015-01-11. Посетен на 2019-09-28.
- ↑ ((ru)) Джулия Коронелли и Евгений Иванов. Антон Коронелли – попечитель болгарских переселенцев // 2010-09-02. Посетен на 2019-04-12.
- ↑ ((el)) Οικογενεια Βατικιωτη („Семейство Ватикиоти“) // Архивиран от оригинала на 2013-07-02. Посетен на 2019-04-12.
- ↑ а б ((ru)) Поиск предков, родственников, однофамильцев. Бессарабские персоналии XIX века – в bessarabia.ru
- ↑ Данова, Надя, Христакудис, Апостолос. „История на нова Гърция“, София, 2003 г., с. 103