Направо към съдържанието

Диплодоци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диплодоци
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
клон:Завроподоморфни (†Sauropodomorpha)
клон:Завроподи (†Sauropoda)
(без ранг):Еузавроподи (†Eusauropoda)
семейство:Диплодокови (†Diplodocidae)
подсемейство:Diplodocinae
род:Диплодоци (†Diplodocus)
Научно наименование
Marsh, 1878
Обхват на вкаменелости
Диплодоци в Общомедия
[ редактиране ]

Диплодоците (Diplodocus) са род големи растителноядни динозаври от семейство Диплодокови (Diplodocidae), чиито представители живеят на сушата. Те са били едни от истинските гиганти на края на юрския период и може би най-добре проучените измежду дълговратите завроподи.

Род Диплодоци
  • Вид D. longus Marsh, 1878 (тип)
  • Вид D. carnegii Hatcher, 1901
  • Вид D. hayi Holland, 1924
  • Вид D. hallorum (Gillette, 1991)
  • Вид D. lacustris

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

На дължина (заедно с шията и опашката) диплодоците са достигали до 70 m, но учените смятат, че размера на най-големите видове вероятно е достигал до 80 m.[1]

Костите на шията и опашката на диплодока са били кухи. Средното тегло на един екземпляр е варирало от 20 до 80 тона[2].

Диплодокът е имал дълга шия, която се е състояла от 15 прешлена, вероятно изпълнени с въздушни мехурчета. Черепът му съдържал нечифтова носна кухина, разположена не на върха на муцуната, а на върха на главата, в предната част на очите. Зъбите му са били разположени изцяло в предната част на устата. Крайниците на диплодока са били с пет пръста, по които е имало къси и масивни нокти. Дългата опашка на диплодока завършвала с тънък „камшик“, който бил използван за самозащита.

Разпространение, местообитание и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Диплодокът е обитавал равнините и гористите райони на Северна Америка в края на периода юра. Свързването а костите показва, че е пасял ниска папратовидна растителност и вероятно е обхващал голям периметър благодарение на дългата си шия. Мощните бедрени мускули са му позволявали да се изправя на задните си крака и да достига короните на дърветата. Износването на зъбите му показва, че се хранел и в двете положения.

Известно е, че тези динозаври са гълтали камъни, за да стрият храната в стомасите си. В Берлин се намира един от най-големите музеи, в които могат да се видят вкаменелости (фосили) на диплодок.

  1. Upchurch P, Barrett PM, Dodson P (2004). „Sauropoda“. in Weishampel DB, Dodson P, Osmólska H. The Dinosauria (2nd Edition). University of California Press. pp. 305. ISBN 0-520-24209-2.
  2. Britannica Concise Encyclopedia. Diplodocus