Крайник

Крайникът (на латински: membrum, -i) е анатомична част от тялото на животните и хората, която служи за опора, придвижване, защита и нападение.

Крайници при четириногите животни

Крайниците при четириногите животни са чифтни, билатерално симетрични органи. Всеки крайник е изграден от костен скелет, мускулатура, кръвоносни и лимфни съдове, и нерви, и е покрит с кожа. Крайниците се захващат към тялото чрез крайников пояс - раменен или тазов.

Видове крайници:

• гръден крайник (на латински: membrum thoracicum) - при животните се означава още като преден (на латински: membrum anterior), а при приматите – като горен;
• тазов крайник (на латински: membrum pelvinum) - при животните се означава още като заден (на латински: membrum posterior), а при приматите – като долен.

Скелетът на крайника се състои от три добре обособени части:

• стилоподиум (на латински: stylopodium), от лат. stylus – шило;
• зевгоподиум (на латински: zeugopodium), от лат. zeugos – чифт;
• автоподиум (на латински: autopodium), от лат. auto; той от своя страна се подразделя на:
  • базиподиум (на латински: basipodium)
  • метаподиум (на латински: metapodium)
  • акроподиум (на латински: akropodium)

В зависимост от устройството на върха на крайника, бозайниците се класифицират като:

• унгулиградни (стъпващи на копито), от лат. ungula – копито (кон, говедо, овца, коза, свиня)
• дигитиградни (стъпващи на пръсти), от лат. digitus – пръст (куче, котка, заек)
• плантиградни (стъпващи на стъпало), от лат. plantus – стъпало (мечка, човек)