Димитър Павлович

Димитър Павлович
български лекар, общественик
Портрет на д-р Димитър Павлович, рисуван от брат му Николай Павлович, 1880
Роден	26 септември 1834 г. Свищов, Османска империя
Починал	13 септември 1911 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Димитър Христакиев Павлович е български лекар и общественик.

Биография

Роден е в семейството на просветния деец Христаки Павлович. Негов по-малък брат е художникът Николай Павлович. Той има още трима братя - Павел Павлович, Хрисант Павлович и Илия Павлович, починали в детска възраст, както и три сестри - Мариола Високова, Екатерина Аврамова и Пауника хаджи Денкова (майката на Цветан Радославов). Завършва първоначално образование в родния си град Свищов в Първото класно училище в България, открито през 1831 г. от баща му Христаки Павлович. През 1848 г. изгубва баща си, който умира от холера, а година след това и майка си Севаста Цанкова-Павлович. На 14-15 годишна възраст остава кръгъл сирак.

Благодарение на огромния авторитет и заслугите на баща му, както и на високите интелектуални качества на младежа, издръжката за учението му е поета изцяло от Свищовската градско-църковна община, свищовското читалище и българската „Добродетелна дружина“. След смъртта на бащата и майката на Димитър Павлович свищовлиите изпращат писма до сръбския министър на правосъдието и просвещението Лазар Арсениевич с молба Д. Павлович да бъде приет за ученик в Белградската гимназия. Писмото е от август 1849 г. По доклад на министъра предложението е разгледано и одобрено от сръбския княз Александър Караджорджевич на 13 октомври 1849 г. Той определя месечна стипендия от 3 талера за Д. Павлович. С тези средства и с помощта на Добродетелната дружина Д. Павлович е изпратен в Белград, където завършва тамошната гимназия с отличен успех. Като ученик взема участие в т.нар. Димитракиева буна през 1856 г. След това следва 2 семестъра във философския факултет в Прага и медицина във Виена, където завършва през 1864 г. От 1 април до края на септември 1862 г. той взема участие в Първата българска легия на Раковски при изгонването на турския гарнизон от Белград, наред с Васил Стоянов, Васил Друмев, Иван Касабов, Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо войвода и др. Член е на привременното правителство на Раковски и осъществява дипломатически контакти на Легията със сръбското правителство.

През 1864 г. се установява като лекар в Стара Загора. По същото време там е и брат му Николай Павлович. В Стара Загора Д. Павлович урежда първата аптека по европейски образец, като кани от чужбина фармацевта Розич за управител. Използвайки благоприятните климатични особености в с. Енина, Казанлъшко, той открива първата лечебна станция за гръдноболни.

Освен като лекар се изявява и като член на училищното настоятелство на местното училище. До 1865 година всички класове се обучават от един учител, като в една класна стая се учат слято два класа. Д-р Димитър Павлович прави реформа в преподаването по примера на европейските учебни заведения, като въвежда „класно-урочната система“. Всеки клас се отделя в отделна класна стая и по всеки предмет или два сродни, преподава отделен учител. Освен преподаваните дотогава български език, история и география, земеописание на европейска Турция (т.е. на българските земи), свещена история, катехизис, богословие, математика, естествени науки, чужди езици (гръцки, турски, френски), той въвежда и физика, химия, ботаника, зоология, антропология, логика, риторика. Според д-р Данаджиев в Стара Загора за първи път се преподава история на България, благодарение на трудолюбивия българин. Заедно с това Д. Павлович изнася лекции по хигиена и здравеопазване. За подобряване на учебния процес снабдява училището с най-съвременни помагала и учебници. За две години Павлович си изгражда огромен авторитет и уважение сред старозагорци. Там той се задомява с Теофани, дъщеря на видния старозагорец Анастас х. Стоянович.

През 1867 г. се завръща в Свищов, където е назначен за градски лекар. Много скоро тук си спечелва завиден авторитет сред българи и турци. Наричан е „Слънцето на Свищов“, след като спасява живота на ханъмата на бея.

В родния си град основал аптека, като става неин уредник. За управител на аптеката поканва виенски фармацевт Брумен, а след него и Вантах. По-късно, когато заминава за София оставя аптеката на племенника си Белизар Яков, който имал аптека в Зимнич.

Огромният му авторитет и застъпничеството му пред турските власти спомагат да бъдат спасени много свищовски съзаклятници и революционери, особено след провала на свищовския таен революционен комитет и разбиването на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър. След клането в Стара Загора и Казанлък, много жители от тези градове се преселват в Свищов. „Аз лично бях свидетел, които неуморния д-р Павлович полагаше за лекуването на тия наши съотечественици, освен дето ги лекуваше даром, отпускаше даром и лекарствата от собствената си аптека, а на някой даваше дори и подслон в доста голямата си къща.“ – казва Марко Балабанов. По време на Освободителната война взема участие заедно с български и руски лекари в работата на военните лазарети.

През 1879 г. след Освобождението, той заедно с д-р Алекси Друмев основават свищовската болница. Той е първият главен лекар, а тя първата болница след изгрева на свободата. Помещава се в три турски къщи. Предназначението на болницата е да обслужва заболели опълченци, руски солдати и местното население. През 1894 г. е построена окръжна болница в Свищов, разрушена от земетресението на 4 март 1977 г. Тя вече не съществува, но срещу тази болница е изградена нова 11 етажна болница, която носи името на д-р Димитър Павлович.

Д-р Павлович остава окръжен лекар в Свищов до 1890 г. От 1890 до 1899 г. е главен лекар в Александровска болница в София. Работи за въвеждане на нови клинико-лабораторни методи за изследване. Автор е на известната проба „Павлович-Ривалта“ за диагностика на сериозен менингит. 57-годишен той заминава на специализация в Берлин при д-р Роберт Кох, за да се запознае с новите способи на диагностика и лечение на туберкулозата. Внася оттам първия микроскоп за изследване на туберкулозни бацили. Разработва начини за разгръщане на амбулаторна дейност.

През 1903-1906 г. е окръжен лекар в София. Той изработва типов план за строежа на участъкова амбулатория и успява да построи такава в Сливница. Многократно става председател на Софийското лекарско дружество. Взема участие в Сръбско-българската война и за проявен героизъм е награден с орден. Той получава общо два ордена: „Свети Александър“ IV и „Орден за граждански заслуги“ III степен.

Д-р Павлович е един от основателите на „Българското книжовно дружество“, прераснало впоследствие в „Българска академия на науките“ (БАН). От 1875 година е дописен, а от 1902 година – действителен член на Българското книжовно дружество. През 1882 г. д-р Павлович получава картичка от своя богат роднина Димитър Хадживасилев чрез свищовската параходна станция с която бил официално поканен в дома му в Букурещ. Тогава той е бил на 48 г. Ръководен от патриотични подбуди, Д.Павлович играе активна роля в създаването на първата и най-красива търговска гимназия в страната. Благодарение на енергичното му настояване мечтите на Димитър Хадживасилев стават реалност. Димитър Хадживасилев го определя за изпълнител на завещанието си в което е определена огромна сума за постояването на първата търговска гимназия в България. Тя е построена в Свищов през 1895 г.

Бележития свищовец се проявява и в литературата, като съставя две биографии, автобиография и др. „Черти из живота и дейността на първия български исторически живописец-Николай Павлович“ (1835-1884); „Черти из живота на Димитър Хадживасилев, свищовски благодетел“ (1834-1884). Д-р Павлович умира на 13.09.1911 г. на 77-годишна възраст. Погребан е до гроба на брат си Николай Павлович в централните софийски гробища.

Източници

• Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988.
• Д-р Тошева М. – История на здравеопазването в град Свищов, Свищов, 2004
• Сборник статии. Втора научна юбилейна конференция, том III, Свищов, 1986 г.
• 50-годишен юбилеен сборник на Държавна търговска гимназията, Свищов, 1935
• Господинов Т. – Свищов град на първите
• Материали за историята на българския народ в архива на Сърбия – т. I (1820-1856). Институт за балкански изследвания към Сръбската академия на науките и изкуствата, Белград 1987 г. Под редакцията на Климент Джамбазовски, Документ 214 и Документ 218. Matieres pour L'Histoire du People Bulgare des Archives de la Serbie)