Джураш Илиич
| Джураш Илиич | |
| Починал | 1362 г.
|
|---|---|
| Военна служба | |
| Звание | войвода |
| Години | 1326 – 1362 |
| Служил на | Сръбско царство |
| Командвания | Скрадинска твърдина |
| Семейство | |
| Род | Църноевичи |
| Деца | Радич Църноевич |
| Църноевичи | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Седалище | Шкодра |
| Религия | Православие |
| Народност | сърби |
| Герб |  |
| Плоча от Михолска превлака | |
 Надгробна плоча в църквата Свети Михаил | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Плоча от Михолска превлака Местоположение в Черна гора | |
| Страна |  Черна гора |
| Община | Тиват |
| Остров | Михољска превлака, Бока Которска |
| Археология | |
| Вид | стела |
| Период | XIV век |
| Епоха | Средновековие |
Джураш Илиич (на сръбски: Đuraš Ilijić, Ђураш Илијић (управление 1326 – 1362) е средновековен сръбски благородник, служил до смъртта си на сръбските монарси Стефан Дечански (1321 – 1331), Стефан Душан (1331 – 1355) и Стефан Урош V (1355 – 1371). Той носи държавните титли войвода, челник и поземлената господар на Горна Зета. Основател е на знатния род Църноевичи[1].
Произход и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Джураш е роден в Кралство Зета, син на Илия, кефалия на Зета, и внук на Джураш Вранчич, ставиоц на крал Стефан Милутин (1282 – 1321).[2] Счита се, че Джураш има двама братя, Никола и Владин,[3] или само един – Никола-Владин.[4]
Той присъства в качеството си на челник при издаването на официалната грамота на 25 март 1326, с която крал Стефан Дечански препотвърждава търговските привилегии на Дубровник. В конфликта между Стефан Дечански и сина му Душан в 1331, Джураш заема страната на Душан. Според Мавро Орбини (1601), когато Душан повежда своята войска от Зета срещу баща си в Рашка, с него са двама съветници – Каравида и Джураш.[5][6]
Клис и Скрадин
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1355 цар Стефан Душан изпраща армия, водена от рицаря Палман и Джураш Илиич, за да защити от унгарски и венециански посегателства владенията на сестра си Елена в Клис и Скрадин. Джураш, в чиито отряд са неговите братя, синове и племенници, заема като кастелан Скрадин. Той е получил нареждане от царя, ако не може да спре унгарците, да отстъпи крепостта на венецианците, от които Стефан Душан иска флотилия за поход към Константинопол. Джураш изпълнява заръката на 10 януари 1356, двадесет дни след изненадващата смърт на Стефан Душан.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Според Орбини, родът Балшичи започва да разширява владенията си в Зета между Шкодренско езеро и Адриатическо море след смъртта на цар Душан и при наследилия го слаб цар Урош. През 1362 братя Балшичи достигат земите на Джураш в Горна Зета, убиват него и някои негови роднини, и отнемат владенията им.
В Михолска превлака в Которския залив е открита плоча, в която се споменава: "
| „ | ...Слугата на Христос, Йоаким, наричан Джураш, внук на ставиоц Джураш На царя Стефана Трети витез на сръбски: Раб Христу Јоаким а зовом Ђураш, унук ставиоца Ђураша У цара у Стјепана трети витез |
“ |
Посоченият текст навежда учените на заключението, че това е вероятно надгробен камък, под който лежат тленните останки на Джураш Илиич. Твърди се, че той е оставил трима сина: Радич, Стефан и Добровой (или двама: Радич и Стефан-Добровой).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Srpski etnografski zbornik. Т. 20. Akademija, 1913. с. 390.
- ↑ Srpska akademija nauka i umetnosti, Arhiepiskop Danilo II i njegovo doba, 1991, стр. 146
- ↑ Vjesnik Kr. državnog arkiva u Zagrebu. Tisak zaklade tiskare narodnih novina. 1918
- ↑ Aleksa Ivić, Rodoslovne tablice srpskih dinastija i vlastele. 1923
- ↑ Svetislav Mandić. Črte i reze: fragmenti starog imenika. Slovo ljubve, 1981. с. 121.
- ↑ Српски биографски речник. Т. 2. Будућност, 2004. с. 652.
- ↑ Vranjski glasnik. Т. 24 – 28. Narodni muzej u Vranju, 1992. с. 39. а на Превлаци у Боки Которској је пронађена плоча на којој је, између осталог, исклесано: „Раб Христу Јоаким а зовом Ђураш, унук ставиоца Ђураша
- ↑ Лазо М Костић. Његош и српство. Српска радикална странка, 2000. ISBN 978-86-7402-035-7. Тамо се диже један стуб, и данас очуван, који је био на гробу Ђураша Илића умрлог приближно 1360. Тамо стоји „Раб божи Гураш, унук ставилца Гураша Вранчика, би у цара Стјепана трети витез...“
- ↑ Vasilije Marković. Pravoslavno monaštvo i manastiri u srednjevekovnoj Srbiji. Srpska manastirska štamparija, 1920. За гроб Ђураша, који „би у цара Степана трећи витез", узима се да је то гроб Ђураша Илића, ро- доначелника ...
- ↑ Лексикон српског средњег века. Knowledge, 1999. На надгробном натпису Јоакима Ћураша, унука ставиоца Ђураша Вранчића, стоји да је био у цара у Стјепана трети витез. У вези с тим подат- ком добија на тежини казивање дубровачког историчара Јакете Лукаревића (1605),
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Đuraš Ilijić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |