Которски залив

Которски залив
	Которски залив
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Natural and Culturo-Historical Region of Kotor
Местоположение	Черна гора
Тип	културно
Критерии	i, ii, iii, iv
Вписване	1979 (3-та сесия)
Буферна зона	36 491 ha
	Местоположение в Черна гора
	Которски залив в Общомедия

Которският залив, известен още като Бока Которска (на сръбски: Бока Которска; на италиански: Bocche di Cattaro), е залив в Адриатическо море. Той почти изцяло граничи с Черна гора, с изключение на малка част в западния му край, където граничи с Хърватия.

Площ - е 616 km². Дължина - 22,5 km, ширина на входа - 3 km, дълбочина - 19 до 40 m. Приливите са полуденонощни, с височина до 0,6 m.^[1]

Често Которският залив е наричан най-южният фиорд в Европа, въпреки че подобието е по-скоро външно. Всъщност заливът представлява погълнат от морето речен каньон.^[1] Целият залив е обграден от планини, изградени от варовици.

Територията около Которския залив е населена от антични времена и пази до днес редица средновековни градове. Някои от тях като Котор, Пераст, Херцег Нови представляват и важни туристически дестинации. Заливът Бока Которска е съставен от няколко просторни заливчета съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-прекрасните морски заливи в Европа. Прието е по-малките съставни заливчета на Которския залив да се наричат с имената на най-голямото селище разположено на техния бряг. По този начин навлизайки навътре в залива първият от тях се нарича Херцег Новски залив, по-навътре е Тиватския залив. След това се навлиза в по-малкия Которски залив и най-накрая е най-големият Рисански залив.

Околонстта му има огромно културно и историческо значение за народите на Черна гора и Хърватия. В района се преплитат двата главни клона на християнството. Съществуват множество православни и католически църкви, някои от които и днес са места за поклонничество.