Направо към съдържанието

Джордж Робледо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джордж Робледо
Лична информация
Роден
Джордж Робледо Оливър
14 април 1926 г.
Починал1 април 1989 г. (на 62 г.)
Ръст175 см
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1946-1949
1949-1953
1953-1958
1959-1960
0
Барнзли
Нюкасъл
Коло Коло
О′Хигинс
Общо
105
146
153
021
425
045
082
084
006
217
Национален отбор²
1950-1957 Чили037008
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 8 април 2015.
2. Информацията е актуална към 8 април 2015.
Джордж Робледо в Общомедия

Джордж Робледо Оливър, известен и като Хорхе Робледо (на английски: George Robledo Oliver; на испански: Jorge Robledo Oliver), роден на 14 април 1926 г. в Икике, починал на 1 април 1989 г. във Виня дел Мар, е бивш чилийски футболист, нападател. Той е един от легендарните футболисти на английския Нюкасъл, превръщайки се в първия голмайстор на Първа английска дивизия, роден извън Великобритания, както и първия южноамериканец, играл финал за ФА Къп. Освен това със своя гол срещу Арсенал на финала за ФА Къп през 1952 г., Робледо носи победата на Нюкасъл.

Робледо е роден в семейството на баща чилиец и майка англичанка. То емигрира в графство Южен Йоркшър, Англия, след революцията през 1932 г.[1] Първоначално Робледо играе на аматьорски начала в Хъдърсфийлд Таун, докато официално заработва заплатата си като миньор. Въпреки че не успява да пробие в първия отбор, той бива привлечен от втородивизионния тогава Барнзли. Робледо вкарва хеттрик още в дебюта си.[1]

В началото на 1949 г. Робледо заедно с по-малкия си брат Тед преминава в Нюкасъл за 26500 паунда, въпреки че тимът се интересува само от Джордж. В Нюкасъл Робледо оформя успешна нападателна двойка с Джеки Милбърн, като до края на сезон 1952/1953 двамата отбелязват общо над 170 гола във всички турнири. В две поредни години - 1951 и 1952 г. Робледо печели ФА Къп. Смята се, че рисунка, нарисувана от Джон Ленън като дете и по-късно използвана за корица на неговия албум Walls And Bridges, изобразява победния гол на Робледо на финала през 1952 г.[2] През сезон 1951/1952 Робледо отбелязва 39 гола в 46 мача във всички турнири, като по този начин изравнява рекорда на Хюи Галахър от сезон 1926/1927 (През сезон 1993/1994 Анди Коул подобрява рекорда със своите 41 гола).[3] Само за първенство головете му са 33, с което става голмайстор на сезона. С общо 82 гола за Нюкасъл за първенство той се нарежда на десето място по този показател, заедно с Брайън Робсън.[3] В следващия почти половин век Робледо държи рекорда за най-много голове за първенство, отбелязани от футболист, роден извън Великобритания и Ирландия, след което е задминат първо от Дуайт Йорк,[4][5] а в началото на 21 век и от Оле Гунар Солскяер, Рууд ван Нистелрой, Тиери Анри и др.

През 1953 г. Коло Коло плаща 25000 паунда за Джордж, който се завръща в родината си, присъединявайки се към Тед, който малко преди това също преминава в Коло Коло. С този отбор той печели две шампионски титли и една Купа на Чили, освен това става и голмайстор на първенството в две поредни години - 1953 и 1954 г., съответно с 26 и 25 гола. През 1958 г. спира с футбола за една година, преди да се завърне за един сезон с тима на О′Хигинс. Слага окончателен край на кариерата си през 1960 г.

Въпреки че не говори испански, Робледо приема офертата да играе за националния отбор на Чили. По ирония на съдбата дебютът му е при загубата от Англия в първия мач на отбора в група 2 на Световно първенство по футбол в Бразилия на 25 юни 1950 г. Първият си гол отбелязва в третия мач от групата срещу националния отбор на САЩ. За Чили изиграва общо 31 мача, в които отбелязва осем гола.

Нюкасъл
Коло Коло