Направо към съдържанието

Джонатан Литъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джонатан Литъм
Jonathan Lethem
Джонатан Литъм, 2012 г.
Джонатан Литъм, 2012 г.
Роден19 февруари 1964 г. (60 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1989 -
Жанрдрама, трилър, криминален роман, научна фантастика, фентъзи, документалистика
Направлениепостмодернизъм
НаградиЗлатен кинжал

СъпругаШели Джаксън (1987 – 1997)
Джулия Розенберг (2000 – 2002)
Ейми Барет (2004 – )
Деца2 сина
Уебсайтjonathanlethem.com
Джонатан Литъм в Общомедия

Джонатан Литъм (на английски: Jonathan Lethem) е американски писател на произведения в жанра криминален роман, трилър, научна фантастика, социална драма, фентъзи и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Джонатан Алън Литъм е роден на 19 февруари 1964 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Той е големият от трите деца в семейството на Ричард Литъм, авангарден художник, и Джудит Франк, политическа активистка. Баща му е протестант, а майка му е еврейка. Семейството живее в комуна в Южен Бруклин, където Джонатан има свободно детство и става запален читател на научна фантастика. Когато е малък родителите му се развеждат, а когато е 13-годишен майка му умира от злокачествен мозъчен тумор, което повлиява в бъдеще на творчеството му.[3]

Възнамерявайки да стане визуален художник като баща си, учи в гимназията по музика и изкуство в Ню Йорк. Продуцира свой собствен журнал, The Literary Exchange, който включва произведения на изкуството и статии. Създава анимационни филми и пише роман, който не е публикуван. След завършване на гимназията през 1982 г. следва изкуства в Бенингтън Колидж в Бенингтън, но в средата на втората година напуска, тъй като се интересува повече от писане. Докато учи, в периода 1977 – 1984 г. работи като продавач на книги в Ню Йорк. Прави през 1984 г. дълга обиколка на автостоп в САЩ, след което се установява в Бъркли, Калифорния, където в периода 1985 – 1994 г. работи като продавач в магазини за употребявани книги. В свободното си време продължава да пише.[3][4]

През 1989 г. е публикуван първия му разказ, както и още няколко в началото на 1990-те години. Първият му роман Gun, with Occasional Music (Пистолет, с епизодична музика) е издаден през 1994 г. и е смесица от научна фантастика и детективската история в стил на Реймънд Чандлър. Книгата е номинирана за наградата „Небюла“. Следват още няколко негови романа в жанра на научната фантастика и сборник с разкази.[2][3][4][5]

През 1996 г. се премества обратно в Бруклин и се обръща към криминалния жанр. През 1999 г. е издаден романът му „Убийство в Бруклин“. Главният герой, Лайнъл Есрог, страда от синдром на Турет и е обсебен от езика. Той работи в малка детективска агенция, собственост на дребен мафиот. Но когато собственикът е убит, той поема разследването и въпреки страданието си светът му се преобръща. Романът печели наградата на критиците, наградата „Златен кинжал“ и наградата „Салун“. През 2019 г. романът е екранизиран във филма „Тъмната страна на Бруклин“ с участието на Едуард Нортън, Брус Уилис, Алек Болдуин и Уилем Дефо.[1][2][3][4]

През 2003 г. е издаден автобиографично вдъхновения му образователен роман „Крепостта на самотата“. Той представя историята на съзряването на бялото момче Дилън Ебдус, което се премества с родителите си в суровото сърце на Бруклин в началото на 70-те години, където трябва да се бори за утвърждаване. Защитен само от чернокожия си приятел Мингус Руд, той изследва жизнената вселена от улични гласове, супермощни герои от оръфани комикси и енергията на фънка, графитите и наркотиците. Романът става бестселър и е обявен за най-добра книга на годината от „Ню Йорк Таймс“.[2][3][4]

Вторият му сборник с разкази „Мъже и карикатури“ от 2004 г. обединява девет фантастични истории, в които той дисектира американската поп и улична култура, за да създаде уникални измислени светове.[2][4]

През 1987 г. се жени за писателката и художничка Шели Джаксън, с която се развеждат през 1997 г. През 2000 г. се жени за Джулия Розенберг, През 2000 г. той се жени за Джулия Розенберг, канадска филмова режисьорка, с която се развеждат през 2002 г. От 2004 г. живее с третата си съпруга, режисьорката Ейми Барет. Има двама сина.[3]

Джонатан Литъм живее със семейството си в Бруклин и Беруик, Мейн.[1]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gun, with Occasional Music (1994)[1][2][3][5]
  • Amnesia Moon (1995)[5]
  • As She Climbed Across the Table (1997)
  • Girl in Landscape (1998)
  • Motherless Brooklyn (1999) - награда „Златен кинжал
    Убийство в Бруклин, изд.: ИК „Бард“, София (2021), прев. Елена Кодинова
  • This Shape We're In (2000)
  • Ninety Percent of Everything (2001) – с Джеймс Патрик Кели и Джон Кесел
  • The Fortress of Solitude (2003)
  • You Don't Love Me Yet (2007)
  • Chronic City (2009)
  • Dissident Gardens (2013)
  • A Gambler's Anatomy (2016) – издаден и като The Blot
  • The Feral Detective (2018)
  • The Arrest (2020)
  • The Vision (2014)[1]
  • The Blot: A Supplement (2016) – с Лорънс Рикълс
  1. Omega (2000) – с Карл Руснак[1]
  • The Wall of the Sky, The Wall of the Eye (1996)[1][2][3]
  • Kafka Americana (1999) – с Картър Шолц
  • Men and Cartoons (2004)
  • How We Got Insipid (2006)
  • Lucky Alan (2015)
  • The Collapsing Frontier (2023)
  • Da Capo Best Music Writing (2002) – с Пол Бресник[1][2][3]
  • The Disappointment Artist (2005)
  • They Live (2010)
  • Conversations with Jonathan Lethem (2011)
  • The Ecstasy of Influence (2011)
  • Talking Heads' Fear of Music (2012)
  • More Alive and Less Lonely: On Books and Writers (2017)
  • 2007 Light and the Sufferer
  • 2008 Entry of Buildings – късометражен
  • 2008 The Sleeping People – късометражен
  • 2008 The Zeppelin Parable – късометражен
  • 2009 Biospheres – късометражен
  • 2010 Sleepy People – късометражен
  • 2011 The Epiphany – късометражен
  • 2013 The Collector – видео
  • 2019 Тъмната страна на Бруклин, Motherless Brooklyn
  • ?? Tonight at Noon
  • ?? You Don't Love Me Yet
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jonathan Lethem в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​