Синдром на Турет
| Синдром на Турет | |
 Жорж де ла Турет (1859 – 1904) | |
| Специалност | неврология |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-11 | 8A05.00 |
| МКБ-10 | F95.2 |
| МКБ-9 | 307.23307.23 |
| OMIM | 137580 |
| База данни DiseasesDB | 5220 |
| База данни MedlinePlus | 000733 |
| База данни eMedicine | med/3107 neuro/664 |
| Мед. рубрики MeSH | D005879 |
| Синдром на Турет в Общомедия | |
Синдромът на Турет (на английски: Tourette syndrome, Tourette's syndrome, Tourette's disorder, Gilles de la Tourette syndrome, GTS, Tourette's или TS) е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят. Наречен е на френския невролог Жорж де ла Турет, който през 1885 г. публикува изследване върху девет случая на заболяването.
Американският невролог и писател Оливър Сакс описва срещите си с барабанист и хирург със синдром на Турет в книгата си An Anthropologist on Mars. Познати са и още много случаи на различни професионалисти, които успешно контролират заболяването.
Симптоми
[редактиране | редактиране на кода]
В миналото синдромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместните коментари, които страдащите от него произнасят натрапчиво. Този симптом обаче се открива само в малка част от боледуващите. Интелектът и физическото здраве остават незасегнати. Известно е, че психосоциалните фактори не причиняват синдрома, но могат да влошат или подобрят състоянието на пациента.
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]Лечението се изразява в овладяване на най-проблемните тикове чрез психотерапия и поведенчески тренировки. Рядко се налага лекарствено лечение.
Синдромът на Турет може да бъде открит и в зряла възраст, трудно е да се разбере при децата, особено от родителите, защото те могат да го помислят за глезене или жестикулиране. Може да има различни прояви: въртене на очи, плезене, постоянен звук, който наподобява хълцане, физиономии, които не спират, заекване с тикове, причината за появяването им е на психична основа. Също така това може да е травма от някаква случка, на която детето не е трябвало да бъде свидетел. При деца с този синдром не трябва да се казва, че са различни, не трябва да се държите с тях като с някое умствено изостанало дете. Лечение има, не само ходене при психолог, но и помощ от близки, родители, приятели, съпруг/а за по-бързо преодоляване на травмата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mozart in the neurological department – who has the tic? // Front Neurol Neurosci 22. 2007. ISBN 978-3-8055-8265-0. DOI:10.1159/000102880. с. 184 – 92. Архивиран от оригинала на February 7, 2012.
- ↑ Malraux: A Life. Knopf, 2005.
- ↑ André Malraux: a medical interpretation // J R Soc Med 78 (5). May 1985. DOI:10.1177/014107688507800511. с. 401 – 06.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Making Sense of Tourette's Архив на оригинала от 2008-12-17 в Wayback Machine. Списание Science, 3 септември 2004
|
