Направо към съдържанието

Дело (1901 – 1902)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дело.

„Дело“
„Дѣло“
Година I, брой № 2, 7 януари 1902 г.
Информация
Видседмичник
Начало31 декември 1901 г.
Край28 юли 1902 г.
Цена10 стотинки, тримесечен абонамент 1,25 лева
ИздателВМОРО
Главен редакторПейо Яворов
Езикбългарски
Дело в Общомедия

„Дело“ (изписване до 1945 година: „Дѣло“) е български вестник, легален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излизал през 1901 - 1902 година под редакцията на Пейо Яворов, Александър Георгиев и Никола Харлаков.

Във вестника пише и Антон Страшимиров. Вестникът излиза всеки понеделник. Подзаглавието му е „Независим македоно-одрински лист“, а след №13 се променя на „Бранител на македоно-одринските революционни интереси“. Печата се в печатницата на Иван К. Цуцев, а от брой 8 и в тази на Иван К. Божинов.

Пейо Яворов, Михаил Герджиков и Георги Стаматов като сътрудници на „Дело“, 1901 - 1902 г. Фото Александър Владиков

„Дело“ изразява възгледите на легалните македоно-одрински дейци в България, които след разцепването на Върховния комитет са на страната на Христо Станишев и се обявяват за водеща роля на ВМОРО в революционното движение. Вестникът е основан по идея на Тодор Кърбларов[1] специално създаден за спора между появилите се два върховни комитета. Христо Силянов пише:

Въ началото на 1902 година вѫтрешнитѣ имаха вече и свой печатенъ органъ, създаденъ специално за нуждитѣ на спора — в. „Дѣло”, който, по думитѣ на редактора му П. К. Яворовъ, „даде на читателитѣ си 30 статии върху нарушената отъ Комитета директива[2] — и нито три, поне за разнообразие, противъ Турция...”[3]

Вестникът защитава идеята за автономия на Македония и по-късното ѝ обособяване като отделна държава и отхвърля опасенията, че този политически сепаратизъм може да доведе до разкъсване на единството на българската нация.[4] От вестника излизат 25 броя.[5][6][7]

  1. Спомени на Гьорчо Петровъ. Материяли за историята на македонското освободително движение. София, печатница П. Глушковъ, Издава „Македонскиятъ наученъ институтъ“, Книга VІІІ, 1927. с. 138-139.
  2. Вижте Девети македоно-одрински конгрес.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 156.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
  5. Мокров, Боро. Развојот на македонскиот печат и новинарство (од првите почетоци до 1945 година), Скопје, 1980.
  6. Мокров, Боро, Томе Груевски. Преглед на македонскиот печат (1885-1992), Скопје, 1993.
  7. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 232.