Направо към съдържанието

Даниел Олбрихски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даниел Олбрихски
Daniel Olbrychski
полски актьор
13 октомври 2019 г.
Роден

Наградикавалер на Почетния легион
Актьорска кариера
Активностот 1963 г.
Семейство
ПартньорМариля Родович
Деца3

Подпис
Уебсайт
Даниел Олбрихски в Общомедия
Даниел Олбрихски и Анджей Вайда на филмовия фестивал Lubuskie Lato Filmowe
Даниел Олбрихски със съпругата си Кристина Демска-Олбрихска на полския филмов фестивал в Гдиня 2008 г.

Даниел Марсел Олбрихски (на полски: Daniel Olbrychski, 27 февруари 1945 г., Лович) е полски филмов актьор, който има богата артистична кариера. Той е известен главно с главните си роли във филми на режисьора Анджей Вайда.

Професионална дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Постъпва в Народното театрално училище, но така и не завършва обучението си. През 1963 г. започва да се снима във филми, където пристига със своята аура на мистерия, атлетичния си вид и рядката си вътрешна сила под юношеско лице. Под ръководството на Анджей Вайда той играе ролята на полския актьор Збигнев Цибулски – герой във филма „Пепел и диаманти“, базиран на едноименния роман на Йежи Анджеевски – загинал при катастрофа, във филма, който разказва за история за същото. Техните характери се различаваха: Цибулски беше интуитивен и експанзивен, докато Олбрихски беше смятан за строг и загадъчен.

Други забележителни изпълнения се случиха във филма „Тенекиеният барабан“, филм на Фолкер Шльондорф, базиран на едноименната книга на носителя на Нобелова награда за литература от 1999 г., германеца Гюнтер Грас, както и малката му роля в Непоносимата лекота на Битие. Заслужава да се припомни и участието му в „Лов на мухи“, „Дамите от Уилко“, „Брезовата гора“, „Сватбата“ (всички режисирани от Вайда); Семеен живот (реж. Кшищоф Зануси), „Едните и другите“ (в ролята на диригента в успешния филм на Клод Льолуш), Роза Люксембург (реж. Маргарете фон Трота), „Сибирският бръснар“ (реж. Никита Михалков) и в епизод от Декалога, от Кшищоф Кешловски.

Олбрихски е известен със своите умения за езда и сабя и лично участва в повечето екшън сцени, съответстващи на ролята му.

Актьорът Рафал Олбрихски е женен за партньорката си Моника Дженисевич-Олбрихска, а има още едно дете от немската актриса Барбара Сукова.

През 1986 г. е удостоен с Ордена на Почетния легион във Франция, а през 2007 г. получава наградата на името на Константин Станиславски на Московския филмов фестивал за кариерата си на актьор и отдадеността си към принципите на школата на този велик театровед.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Игрални филми [1]
Йовита 1969 Януш Моргенщерн
Лов на мухи 1969 Януш Моргенщерн
С огън и меч 1969 Йежи Хофман
Пан Володийовски 1969
Пейзаж след битката 1970 Анджей Вайда
Березина 1970 Анджей Вайда
Пилат и другите 1971 Кшищоф Зануси
Потопът 1974 Анджей Вайда
Обетованата земя 1974 Анджей Вайда
Слугините от Вилко 1979 Анджей Вайда
Кунг-Фу 1979 Януш Кийовски
Рицар 1980 Лех Й. Маевски
Посещение на местопрестъплението 1901 1980 Филип Байон
Га, га, Слава на героите 1985 Пьотър Шулкин
Декалог III 1985 Кшищоф Кешловски
Редът на чувствата 1993 Кристина Янда
Пестка 1995 Кристина Янда
Пан Тадеуш 1999 Анджей Вайда
Истории през уикенда 2002 Кшиштоф Зануси
Отмъщението 2002 Анджей Вайда
Персона нон грата 2005 Йежи Хофман
Истории през уикенда 2005 Кшиштоф Зануси
Древна приказка: Когато слънцето беше бог 2005 Йежи Хофман
Битката за Варшава 1920 2011 Йежи Хофман
  1. Gliński, Mikołaj. Daniel Olbrychski // culture.pl. Посетен на 3 юли 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Daniel Olbrychski в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​