Никита Михалков

Никита Михалков
Никита Сергеевич Михалков
	Никита Михалков Никита Сергеевич Михалков
	Никита Михалков през 2005 г.
Роден	21 октомври 1945 г. (79 г.) Москва, СССР
Националност	Русия
Професия	режисьор, сценарист, актьор и продуцент
Активни години	1959–
Брачни партньори	Анастасия Вертинская, 1 дете;; Татяна Михалков, 3 деца
Деца	Степан, Анна, Артьом, Надежда
Награди на БАФТА	номинация (1989, 1996)
Уебсайт	besogontv.ru Страница в IMDb
	Никита Михалков в Общомедия

Никита Сергеевич Михалков (на руски: Никита Сергеевич Михалков) е руски (съветски) режисьор, сценарист, актьор и продуцент.

Биография

Никита Михалков е роден в семейството на детския писател Сергей Владимирович Михалков и поетесата и преводачка Наталия Петровна Кончаловская. Брат е на режисьора Андрей Кончаловски. По бащина линия произхожда от старинния дворянски род Михалкови, известен още от 15 век. През 16 век предците му са били приближени на руските царе.

До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Не се отличава с особено висок успех и не обича точните науки. Основното си образование довършва в обикновено училище. От 1956 до 1959 г. учи в музикално училище. За пръв път се снима в киното, когато е на 14 години. Участва с неголеми роли във филмите „Туче над борском“ (1960) и „Приключенията на Кроша“ (1961). Първата му значима роля е във филма на Георгий Данелия „Аз крача из Москва“. Тя му донася известност. Михалков е и изпълнител на популярната песен от филма.

През 1963 г. постъпва в актьорския факултет на театралния институт „Борис Щукин“. В 1966 г. се жени за състудентката си, актрисата Анастасия Вертинская. Същата година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2 курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК), в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.

През 1970 г. Никита Михалков се разделя с първата си съпруга. От нея той има син Степан.

През 1971 г. завършва ВГИК, дипломирайки се с късометражния филм „Спокоен ден в края на войната“. Той е отличен на VIII фестивал на студентското кино с наградата на журито „Съветски екран“.

Военната си служба отбива в периода 1971 – 1974 в атомния подводен флот в Камчатка. След уволнението си се жени за манекенката Татяна Соловеева. От брака с нея Михалков има две дъщери, Анна (1974 г.) и Надя (1987 г.) и син, Артем (1975 г.).

През 1974 г. е режисьорският му дебют „Свой сред чужди, чужд сред свои“, в който се изявява и като актьор и съсценарист. Филмът се радва на успех, затвърден от последвалите го „Незавършена пиеса за механично пиано“, „Няколко дни от живота на И. И. Обломов“, „Родня“ и други.

През 1984 г. Никита Михалков получава званието „Народен артист на РСФСР“. По това време той се радва и на международно признание.

Към края на 80-те години режисьорът създава творческото обединение „Три Те“ (творчество, товарищество, труд), съшествуващо днес под формата на продуцентска компания. Първият филм, изработен в него е „Урга – територия на любовта“ (1991), номиниран за „Оскар“.

От 1990 до 1995 г. Михалков заема поста президент на Всеруската тенисна федерация.

През 1992 г. режисьорът става член на президиума на Руския международен фонд на културата. От 1993 г. е председател на Руския фонд на културата, съвместно с академик Дмитрий Лихачов.

Филмът му от 1994 г. „Изпепелени от слънцето“ печели „Златна палма“ от Международния кинофестивал в Кан и „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“.

През 1998 г. Михалков е избран за председател на ръководството на Съюза на кинематографистите в Руската федерация. Същата година снима суперпродукцията „Сибирският бръснар“, чийто бюджет възлиза на 45 милиона долара.

През 2003 г. работи съвместно с телевизионния канал „Русия“ по документалната поредица „Никита Михалков. Руският избор“, третиращ историята на белогвардейците. Създава документалните очерци „Отец“ и „Мама“, посветени съответно на стогодишнината от рождението на баща му, Сергей Михалков и деветдесетгодишнината от рождението на майка му, Наталия Кончаловская. Вторият филм печели голямата награда на международния фестивал „Златен витяз“.

За ролята на генерал Глеб Пожарский в „Статски съветник“ (2005) е отличен с приза „Кинотавър“, награда от Фестивала на руското кино във Франция и наградата на кинокритиката в Русия, „Златният орел“.

На Международния кинофестивал във Венеция през 2007 г. Никита Михалков получава „Златен лъв“ за филма си „12“.

По повод на петдесет и петата годишнина на руския президент Владимир Путин (7 октомври 2007) режисьорът прави за телевизионния канал „Русия“ документалния филм „55“. Филмът изтъква заслугите на Путин за възраждането на Русия. Приет е нееднозначно от руската публика.

Никита Михалков е президент на Московския международен кинофестивал от 21 юни 2007 г.

Политическа дейност

Михалков участва активно в руската политика. Той е известен със своите понякога руски националистически и славянофилски възгледи. Михалков допринася за пропагандирането на идеите на Иван Илийн в постсъветска Русия. Той е автор на няколко статии за Илин и му хрумва идеята да пренесе тленните му останки от Швейцария в Донския манастир в Москва, където философът е мечтал да намери последното си убежище. Церемонията по препогребването, както и на Антон Деникин – генерал, чийто лозунг е „Русия, единна и неделима“, се провежда на 3 октомври 2005 г.

През октомври 2006 г. Михалков посещава Сърбия, давайки морална подкрепа за суверенитета на Сърбия над Косово. През 2008 г. той посети Сърбия, за да подкрепи Томислав Николич, който се кандидатира като ултранационалистически кандидат за сръбския президент по това време. Михалков участва в среща на " Номоканон ", сръбска младежка организация, която отрича военни престъпления, извършени от сърби през югославските войни от 1992–1999 г. В реч пред организацията Михалков говори за „война срещу православието“, като цитира православното християнство като "основната сила, която се противопоставя на културния и интелектуален Макдоналдс ". В отговор на изявлението му журналист попита Михалков: „Кое е по-добре, Макдоналдс или сталинизъм ?“ Михалков отговори: „Зависи от човека“. Михалков се описва като монархист.

Михалков е силен поддръжник на руския президент Владимир Путин. През октомври 2007 г. Михалков, който продуцира телевизионна програма за 55-ия рожден ден на Путин, подписа отворено писмо с молба Путин да не се оттегля след изтичането на мандата му.

Вертикалното ръководство на Михалков на Съюза на кинематографистите беше критикувано от много видни руски режисьори и критици като автократично и насърчи много членове да напуснат и да създадат конкурентен синдикат през април 2010 г.

През 2015 г. Михалков получи забрана да влиза в Украйна за 5 години заради подкрепата му за руското анексиране на Крим през 2014 г. Въпреки подкрепата си за анексирането на Крим, той също призова за освобождаването на лишения от свобода украински режисьор Олег Сенцов.

На 24 февруари 2022 г. той се застъпи за международното признаване на Донецката народна република и Луганската народна република от Русия и подкрепи руското нахлуване в Украйна през 2022 г., цитирайки предателството от Украйна и убийствата на жители на Донбас. Той също така критикува тези руски културни дейци, които се противопоставят на инвазията на Русия, с аргумента, че те са мълчали за престъпленията срещу Донбас, а сега според него само спасяват имуществото си в чужбина от санкции и учат децата си там.

През декември 2022 г. ЕС санкционира Михалков във връзка с руското нахлуване в Украйна през 2022 г. През януари 2023 г. Украйна наложи санкции на Михалков за подкрепата му за руското нахлуване в Украйна през 2022 г.

Филмография

Като режисьор

Година	Име на български	Име на руски	Пояснение
1967		Девочка и вещи	курсова работа
1968		А я уезжаю домой	курсова работа
1970	Спокоен ден в края на войната	Спокойный день в конце войны	дипломна работа
1974	Свой сред чужди, чужд сред свои	Свой среди чужих, чужой среди своих	първи пълнометражен игрален филм
1976	Робиня на любовта	Раба любви	игрален
1977	Незавършена пиеса за механично пиано	Неоконченная пьеса для механического пианино	игрален
1979	Пет вечери	Пять вечеров	игрален
1979	Няколко дни от живота на И. И. Обломов	Несколько дней из жизни И. И. Обломова	игрален
1980	Родня	Родня	игрален
1983	Без свидетели	Без свидетелей	игрален
1987	Очи чорние	Очи чёрные	игрален
1990	Автостоп	Автостоп	игрален
1991	Урга – територия на любовта	Урга-территория любви	игрален
1993	Анна: от 6 до 18	Анна: от 6 до 18	документален
1994	Изпепелени от слънцето	Утомлённые солнцем	игрален
1999	Сибирският бръснар	Сибирский цирюльник	игрален
2003		Русские без России	документален
2007	12	12	игрален
2007	55	55	документален

Като актьор

Година	Име на български	Име на руски	Роля
1959	Слънцето свети за всички	Солнце светит всем
1960		Тучи над Борском	Петя
1960		Шумный день
1961	Приключенията на Кроша	Приключения Кроша	Вадим
1963	Аз крача из Москва	Я шагаю по Москве	Коля
1965		Год как жизнь
1966		Перекличка
1966		Не самый удачный день
1967		Звёзды и солдаты
1968		Красная палатка	Чухновский
1969	Дворянско гнездо	Дворянское гнездо	княз Нелидов
1969	Песен за Маншук	Песнь о Маншук
1979	Спорт, спорт, спорт	Спорт, спорт, спорт
1972	Станционният надзирател	Станционный смотритель
1974	Свой сред чужди, чужд сред свои	Свой среди чужих, чужой среди своих	есаул Бръйлов
1976	Робиня на любовта	Раба любви
1977	Незавършена пиеса за механично пиано	Неоконченная пьеса для механического пианино	Николай Иванович Трилецкий
1979	Сибириада	Сибириада	Алексей Устюжанин през 60-те
1980		Два голоса
1981	Родня	Родня	келнерът
1981	Портрет на жената на художника	Портрет жены художника
1981	Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън: Баскервилското куче	Приключения Шерлока Холмса и доктора Ватсона: Собака Баскервилей	сър Хенри
1982	Гара за двама	Вокзал для двоих	Андрей
1982		Инспектор ГАИ	Трунов
1982		Полёты во сне и наяву	кинорежисьор
1984	Жесток романс	Жестокий романс	Паратов
1990		Под северным сиянием
1991	Унижените и оскърбените	Униженные и оскорблённые	княз Валковский
1992		Прекрасная незнакомка
1993	Анна: от 6 до 18	Анна: от 6 до 18
1994	Изпепелени от слънцето	Утомлённые солнцем	Сергей Котов
1996	Ревизор	Ревизор	Городничий
1999	Сибирският бръснар	Сибирский цирюльник	император Алексанъдр III
2003		Русские без России
2005		Жмурки	криминалистът Михалич
2005		Персона Нон Грата
2005		Статский советник	Глеб Георгиевич Пожарский
2006		Мне не больно	Сергей Сергеевич
2007	12	12
2007		Тупой Жирный Заяц	Никита Михалков

Източници

((ru)) Биография на сайта на студия „Три Те“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
((ru)) Биография на сайта Rusactors.ru
((ru)) Никита Михалков на сайта Film.ru^{[неработеща препратка]}
((ru)) Биография на сайта Ukr.net Архив на оригинала от 2008-10-24 в Wayback Machine.
((ru)) Родът Михалкови

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Никита Михалков.