Дамасций (на старогръцки: Δαμάσκιος, Damaskios, на латински: Damascius, * ок. 462 в Дамаск, † сл. 538, по правилната транскрипция на български е Дамасций) е значим късноантичен философнеоплатоник. Той е последният ръководител на неоплатоническата школа в Атина.
Произлиза от знатна фамилия и около 479 г. отива да следва реторика в Александрия, където три години е ученик на учителя по реторика Теон, вероятно потомък на жената на неоплатоника философ Порфирий. Там той следва платонска философия и астрономия при Аммоний, син на философ-неоплатоник Хермий Александрийски. Той е привърженик на старата религия и брат му Юлиан е убит.
Около 482 г. Дамасций отива в Атина и девет години преподава реторика. Присъединява се към тамошното училище по неоплатонизъм и следва геометрия и аритметика. Най-късно през 515 г. Дамасций е последният ръководител на неоплатоническото училище.
След като император Юстиниан I през 529 г. забранява нехристиянското преподаване, училището е затворено. През пролетта 532 г. Дамасций с други шест неоплатоници се изселва в Сасанидската империя. Там те са приети в двора на управляващия от 531 г. велик цар Хосров I, но скоро се връщат в Източно Римската империя. През есента на 532 г. великият цар ги вика обратно. Те се връщата. Не е известно къде са се остановили. През 538 г. Дамасций е в Сирия. След това няма сведения за него.
Leendert Gerrit Westerink, Joseph Combès: Damascius: Commentaire du Parménide de Platon. 4 Bände, Les Belles Lettres, Paris 1997 – 2003
Leendert G. Westerink (Hrsg.): The Greek Commentaries on Plato's Phaedo, Bd. 2: Damascius. North-Holland Publishing Company, Amsterdam 1977, ISBN 0-7204-8331-X
Gerd Van Riel: Damascius: Commentaire sur le Philèbe de Platon. Les Belles Lettres, Paris 2008, ISBN 978-2-251-00546-1
Leendert G. Westerink, Joseph Combès: Damascius: Traité des premiers principes. 3 Bände, Les Belles Lettres, Paris 1986 – 1991
Polymnia Athanassiadi: Damascius: The Philosophical History. Apamea Cultural Association, Athen 1999, ISBN 960-85325-2-3
Clemens Zintzen: Damascii vitae Isidori reliquiae. Olms, Hildesheim 1967
Polymnia Athanassiadi: Persecution and response in late paganism: the evidence of Damascius. Journal of Hellenic Studies 113, 1993, S. 1 – 29
Dirk Cürsgen: Henologie und Ontologie. Die metaphysische Prinzipienlehre des späten Neuplatonismus. Königshausen & Neumann, Würzburg 2007, ISBN 978-3-8260-3616-3, S. 315 – 458
Udo Hartmann: Geist im Exil. Römische Philosophen am Hof der Sasaniden. Monika Schuol u.a.: Grenzüberschreitungen. Formen des Kontakts zwischen Orient und Okzident im Altertum. Steiner, Stuttgart 2002, S. 123 – 160
Sebastian R. P. Gertz: Death and Immortality in Late Neoplatonism: Studies on the Ancient Commentaries on Plato's Phaedo. Brill, Leiden 2011
Philippe Hoffmann: Damascius. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Bd. 2, CNRS Editions, Paris 1994, ISBN 2-271-05195-9, S. 541 – 593
John Robert Martindale: Damascius 2. The Prosopography of the Later Roman Empire, Bd. 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, S. 342 f.
Sara Rappe: Scepticism in the sixth century? Damascius’ ‘Doubts and Solutions Concerning First Principles’. Journal of the History of Philosophy 36, 1998, S. 337 – 363
Marco S. Torini: Damaskios oder Vom heulenden Nordwind der Notwendigkeit. In: Gerald Hartung und Wolf Peter Klein: Zwischen Narretei und Weisheit. Biographische Skizzen und Konturen alter Gelehrsamkeit. Olms, Hildesheim 1997, ISBN 3-487-10282-X, S. 61 – 94
