Градец (Валандовско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.
| Градец Градец | |
| — село — | |
 Градец, 2023 година | |
  Градец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Валандово |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 194 m |
| Население | изселено души (?) |
| Пощенски код | 2464 |
| Градец в Общомедия | |
Градец (на македонска литературна норма: Градец) е село в община Валандово, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]
На 3 km западно от селото е късноантичната крепост Градище.[1]
Църквата „Свети Атанасий“ е от късното средновековие, а „Свети Димитър“ – от XIX век.[2]
В края на XIX век Градец е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Градец има 550 жители българи християни.[3]
Всички жители на селото са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градец има 712 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
През Първата световна война в покрайнините на селото се разиграват едни от най-кръвопролитните сражения на Солунския фронт.
В 1960-те години населението на Градец е изселено в Удово заради изграждането на ВЕЦ „Градец“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Градец
Никола Димитров (1875 - ?), деец на ВМРО, куриер[6]- Янаки Абрашев (1889 – ?), жител на Градец, роден в Струмица, македоно-одрински опълченец в четата на Кочо Хаджиманов, четата на Дончо Златков, 4 рота на 14 воденска дружина[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Попатанасов, Константин. Елате в Македония - И ни Вижте! // с. 64. Посетен на 3.4.2022.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
| |||||||||||||||||||||||||
