Направо към съдържанието

Горни Вадин

Горни Вадин
България
43.682° с. ш. 24.2425° и. д.
Горни Вадин
Област Враца
43.682° с. ш. 24.2425° и. д.
Горни Вадин
Общи данни
Население213 души[1] (15 март 2024 г.)
7,82 души/km²
Землище27,262 km²
Надм. височина73 m
Пощ. код3343
Тел. код09174
МПС кодВР
ЕКАТТЕ16451
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Горни Вадин
Елена Кирилова
(ГЕРБ)
Горни Вадин в Общомедия
Риболов по Дунава
Изглед от селото
Изглед от селото
Изглед от селото

Го̀рни Вадѝн е село в северозападна България. Намира се в община Оряхово, област Враца.

Селото е разположено в пресечена местност на брега на река Дунав. Отстои на 134 km североизточно от София и на 34 km югоизточно от Оряхово. Съседни населени места са Долни Вадин (на изток), Ставерци и Кнежа (на юг) и Остров (на запад).[2] Отглеждат се зърнени култури и лозя, развива се животновъдство и пчеларство.[3]

До Освобождението селото е било част от днешното село Долни Вадин под името Вадин. С разрастването на селото двете махали (Горна и Долна) на Вадин се обособяват като две села.[2]

На запад от Горни Вадин има останки от тракийско селище от бронзовата епоха. В района са открити две запазени тракийски могили, както и отделни предмети – две бронзови закопчалки за дрехи (фибули) и сребърни римски монети.[2]

По време на турското робство жители на тогавашното село Вадин няколко пъти преминават в Румъния, където пребивават продължително. Връщането им в селото води до неговото внезапно нарастване и обособяване на нова махала (Нови, впоследствие Горни Вадин), която след Освобождението става самостоятелна административна единица.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 302 100,00
Българи 291 96,35
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 4 1,32

Православно християнство.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • На самия бряг на Дунав съществува дига, на която е издигнат паметник.
  • На километър от селото се намира осветен каменен блок, наречен „кятра корбанули“ (оброчен камък), свързан със стара местна традиция.
  • Няколко минерални извора и чешми. Има изоставено пристанище, превърнато в рибарски кей.
  • На запад от селото в посока село Остров се намира местността Леденика с лозя и градини.
  • Мария Иванова Възланова[5]


Жителите на селото се гордеят с традиционните „влашка саламура“ или „моричика“ (прави се от риба или от пиле), „мамалига“, домашни питки „лютика“. Обичайни гозби са също каша от коприва, рибени ястия, кюфтета от дунавски миди („скойки“).

  1. www.grao.bg
  2. а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Кираджиев, Светлин. Енциклопедичен георграфски речник на България. София, Издателска къща „Петър Берон“, 1999. ISBN 954-402-041-1. с. 112.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  5. Община Свищов > Почетни граждани > Мария Иванова Възланова // Община Свищов, 1 март 1999. Архивиран от оригинала на 2009-03-30. Посетен на 20 януари 2010.