Голям кръст на Железния кръст

Голям кръст на Железния кръст
	Голям кръст на Железния кръст
Großkreuz des Eisernen Kreuzes
	Кръст от 1914 г. с инициал на крал Вилхелм (W)
Информация
Присъждан от	Кралство Прусия; Германска империя; Нацистка Германия
Тип	орден
Избираемост	командващ армии
Присъждан за	храброст; военни заслуги
Кампания	Наполеонови войни; Френско-пруска война; Първа световна война; Втора световна война
Статус	остарял
Пластинки
Статистика
Учредено	10 март 1813 г.
Последно присъждан	19 юли 1940 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високо	Звезда на Големия кръст
По-ниско	Рицарски кръст
	Голям кръст на Железния кръст в Общомедия

Голям кръст на Железния кръст (на немски: Großkreuz des Eisernen Kreuzes) е военен орден предназначен за генерали победители от пруската армия и нейните съюзници. Това е най-високата степен на Железния кръст I и II степен.

История

Учреден е на 10 март 1813 г. по време на Наполеоновите войни. Награждаването му се извършвало най-често периодично по време на големите войни. През 1870 г. награждаването било подновено, по време на Френско-пруската война, като продължава до началото на Първата световна война през 1914 г. От 1939 г., след като Адолф Хитлер идва на власт, отличието е подновено като Железен кръст на германски кръст, а не като пруски.

Също отличието е два пъти по-голямо от самия Железен кръст и за разлика от него то е прикрепено на лента, която се поставя около врата. По-новата награда, създадена на 1 септември 1939 г., е Рицарски кръст, прикрепен също на лента. Той обаче бил сравнително по-малък от Големия кръст на Железния кръст, но по-голям от Железния кръст.

Награждаване

Наполеонови войни (1813 – 1815)

През 1813 г. петима души получили отличието Голям кръст на Железния кръст, връчен за храброст по време на Наполеоновите войни:

Гебхард Леберехт фон Блюхер – (31 август 1813), командващ пруските части в битката при Ватерло, по-късно награден със Звездата на Големия кръст.
Фридрих Вилхелм Фрайер фон Бюлов – (15 септември 1813)
Престолонаследникът Карл XIV Йоан (Жан-Батист Бернадот) – (есента на 1813), преди маршал Наполеон I, после избран за регент и престолонаследник на Швеция, също така активен член в шестата коалиция срещу Наполеон.
Богислав Фридрих Емануел фон Тауенцин – (26 януари 1814)
Лудвиг Йорк фон Вартенбург – (31 март 1814)

Френско-пруска война (1870 – 1871)

Фридрих III, носител на *Голям кръст на Железния кръст*, връчен му през 1870 г.

В периода от 1870 до 1871 г. честта са имали девет души:

Престолонаследникът Алберт Саксонски – (22 март 1871), командващ обединилата се Пруско-Саксонска полева армия
Аугуст Карл фон Гьобен – (22 март 1871)
Едвин Фрайер фон Мантойфел – (22 март 1871)
Хелмут фон Молтке Старши – (22 март 1871) началник на Генералния щаб
Пруският принц Фридрих Карл – (22 март 1871)
Пруският престолонаследник Фридрих III (по-късно става кайзер) – (22 март 1871)
Аугуст Граф фон Вердер – (22 март 1871)
Вилхелм I – (16 юни 1871), главнокомандващ на пруската армия.
Фридрих Францис II (Велик херцог на Мекленбург) – (4 декември 1871)

Първа световна война (1914 – 1918)

Подновен отново на 5 август 1914 г. то е връчено на 5 души:

Кайзер Вилхелм II – (11 декември 1916)
Паул фон Хинденбург – (9 декември 1916), по-късно награден и със Звездата на Големия кръст.
Ерих Лудендорф – (24 март 1918)
Принц Леополд Баварски – (4 март 1918)
Аугуст фон Макензен – (9 януари 1917)

Втора световна война (1939 – 1945)

Херман Гьоринг, началник на Луфтвафе, носител на *Голям кръст на Железния кръст*, 1940 г.

По време на господството на Третия райх, Железният кръст както и Големият кръст на Железния кръст били изцяло обновени като германска декорация с нарисувана в средата свастика. Той останал най-високата степен на награда дори и от Рицарския кръст и неговите различни степени.

През цялата световна война само Херман Гьоринг (19 юли 1940) е имал възможността да бъде награден с отличието.

Галерия

Източници

Angolia, John R. For Führer and Fatherland: Military Awards of the Third Reich. R. James Bender Publishing, 1976. ISBN 0912138149.