Русаля
| Русаля | |
  Русаля  Русаля | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 271 души[1] (15 март 2024 г.) 13,4 души/km² |
| Землище | 20,236 km² |
| Надм. височина | 126 m |
| Пощ. код | 5057 |
| Тел. код | 061103, 0879426796 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 63416 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
| Русаля в Общомедия | |
Русàля е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. До 1934 година името на селото е Голямо Ялàре.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Русаля се намира на около 24 km от Велико Търново, по пътя за Павликени – третото след селата Самоводене и Хотница. По другия път от Велико Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина, разстоянието до Русаля е 26 km.
GPS координатите на Русаля са N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморската височина в тези координати е 99 m.
През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Кралимарковият камък и Кралимарковата стъпка, както и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ за социално слаби деца.
История
[редактиране | редактиране на кода]В някои от местностите около днешното село през XII – XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялари Кебир се губи в миналите векове и тук-там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него.
По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителства в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.
Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещеник Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ в Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.
Местният родолюбец агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев (1856 – 1938), активен участник в революционния комитет и четник в четата на поп Харитон. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Мавриков (1876 – 1959) е оставил спомени за политическата дейност в селото, както и за основаването на комунистическата партийна група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов (1900 – 1984), който е записал спомени на възрастни хора от селото.
При избухването на Балканската война човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 275 | 100,00 |
| Българи | 267 | 97,09 |
| Турци | 5 | 1,81 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 1 | 0,36 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Анчев, Анчо Тачев (1884 – 1957) – кмет на Русаля
- Анчев, Борис Тачев (1894 – 1971) – кмет
- Анчев, Иван Трифонов – кмет на Дряново
- Анчев, Илия Тачев (п. 16.10.1912) – ефрейтор, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
- Анчев, Тачо Стоянов (1856 – 1929) – участник в четата на Христо Ив. Големия
- Георгиев, Яне, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[7]
- Тачев, Петър Витанов (р. 1938) – многократен републикански шампион по вдигане на тежести
- Тачев, Тачо Ангелов (п. 3.10.1944) – загинал на фронта
- Стоянов, Тачо Иванов (п. 16.10.1912) – младши подофицер, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
- ↑ „Справка за населението на село Русаля, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 16 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Рафаел В. Анчев – „Русаля. История на селото“
| ||||||||||
