Глогино
| Глогино | |
  Глогино  Глогино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 46 души[1] (15 март 2024 г.) 3,55 души/km² |
| Землище | 13,073 km² |
| Надм. височина | 1156 m |
| Пощ. код | 4948 |
| Тел. код | 03020 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 15117 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Баните Павлин Белчев (ГЕРБ; 2023) |
Гло̀гино е село в Южна България, община Баните, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]| Население по години [2] | |
|---|---|
| 1934 г. | 420 души |
| 1946 г. | 481 души |
| 1956 г. | 553 души |
| 1975 г. | 334 души |
| 1985 г. | 255 души |
| 1994 г. | 179 души |
| 2003 г. | 115 души |
| 2014 г. | 85 души |
| 2018 г. | 67 души |
Село Глогино се намира в Западните Родопи[3], на около 3 km запад-югозападно от село Загражден. Разположено е на югоизточния склон на разклонение на Преспанския рид.
Надморската височина при Творческия дом (Почивната станция) на БАН[4] в селото е около 1160 m.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото – тогава с име Дюле дере, Догла – е в България от 1912 г.[5][6] Преименувано е на Глогина с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14 август 1934 г., а през 1966 г. – на Глогино с указ № 960, обнародван на 4 януари 1966 г. [5]
Към 31 декември 1934 г. [7] към село Глогино спада махала Кирково.[8]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В село Глогино се изповядва ислям.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Глогино е било център на кметство Глогино от 1995 до 2000 г. [9]
Молитвеният дом в село Глогино е джамия. [10]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На около 4 – 5 км на запад от селото е връх Свобода [11].
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Глогино, общ. Баните, обл. Смолян
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ Творчески дом на БАН
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 73.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, Община Загражден, село Глогина
- ↑ Справка за събитията за кметство Глогино, общ. Баните
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ Връх Свобода – Давидково
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
