Глагол с непълно спрежение

Глагол с непълно спрежение^{[източник? (Поискан преди 7 дни)]} се нарича всеки глагол, който не притежава някоя форма, чието съществуване се предполага от правилата на граматиката и семантиката.

Не спадат към тази група глаголи, при които съответната форма липсва по семантични причини. Например глаголът боли се употребява само в 3 л. ед.ч. (боли ме носът) и мн.ч. (болят ме очите). Но в особени случаи могат да се образуват нестандартни форми и те са разбираеми за слушателя. Например в поезията:

все те нося по мене,

нищо че ми тежиш,

от глава до колене

нищо че ме болиш!

(Миряна Башева)

Когато глаголна форма липсва по семантични причини, тази липса се открива в различни езици. Например глаголът снежи се използва само в 3 л. ед.ч. в българския език (Снежи всеки ден.), както и в английския (It snows every day.).

Глагол с непълно спрежение в собствения смисъл на понятието е само такъв глагол, при който липсата на някоя глаголна форма не се дължи нито на граматични, нито на семантични причини.

Примери за глаголи с непълно спрежение в българския език: 

• Глаголите мога и ща нямат повелителни форми (за разлика от синонимите умея и искам).
• Глаголите зная и раста нямат форми за минало свършено време (за разлика от расна).
• Глаголът зная не притежава минало свършено деятелно причастие
  (формите знаял(а/о/и) са съществували, но понастоящем се смятат за остарели).

Примери за глаголи с непълно спрежение в английския език:

• Модалните глаголи can, must и др. нямат инфинитив, герундий, повелителна форма и минало причастие. Затова при нужда се заместват съответно с be able to и have to: 
  Минало причастие: I haven't been able to sleep recently. (Напоследък не мога да спя.)
  Инфинитив: She will have to study hard. (Тя ще трябва да учи усърдно.)
• Глаголът begone има само повелителна форма: Махай се!
• Глаголът beware има само тази форма. Тя се използва като повелителна (Пазѝ се!),
  подчинителна (She insists that he beware of the dog. — Тя настоява той да се пази от кучето.)
  и като инфинитив (We must beware of the dog. — Трябва да се пазим от кучето.).

Не съществуват форми bewares, bewaring, bewared.

Глаголи с непълно спрежение в руския език са например победѝть, убедѝть, дудѐть и др.под. Те нямат форми за 1 л. ед.ч. в сегашно време (което има значение на бъдеще време в руския език за глаголите от свършен вид). Липсващите форми се заместват с подходящи описателни изрази, например българският израз ще победя се превежда на руски език със синонима выиграю или с кой да е от вариантите одержу победу, стану победителем, смогу победить.

По разни причини не се признава за книжовна никоя от формите победю̀, побежду̀ и побежу̀. Формата (я) победю̀ не се приема, защото противоречи на исторически звуков закон: в далечното минало, когато са се образували спреженията на глаголите в староруския език, звуковете д и т не са можели да се смекчават; по-точно, преминавали са в ж и ч съответно, а те впоследствие са затвърдели. Например родить и пощадить, но рожу и пощажу. По тази логика формата за 1 л. ед.ч. сег.вр. на глагола победить трябва да бъде (я) побежу̀, защото тази форма най-добре се съгласува с правилата на съвременното руско спрежение.

От друга страна, в църковнославянския език, оказал значително влияние на съвременния руски, звуковете д и т при палатализация преминават съответно в съчетанията жд и щ. Например глаголът проглотить има форма (я) проглочу, обаче поглотить има форма (я) поглощу. Така под влияние на църковнославянския език е била създадена формата (я) побежду̀.
Пример (Псалом 88:24, Елизаветинская библия): 

, .

(Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.)

Формата побежду̀ е била използвана във високия стил: 

Так, сегодня Атрид победил с ясноокой Афиной;

После и я побежду: покровители боги и с нами.

(„Илиада“ в превод на Н. И. Гнедич)

Формата (я) победю̀ намира подкрепа в отпадането на историческия звуков закон: в съвременния руски език има много глаголи с окончание -ю в 1 л. ед.ч. сег.вр. и мека съгласна пред окончанието: прополю, говорю, велю, ценю и др.
Съгласните д и т също могат да бъдат меки, например они победя̀т (3 л. мн.ч. сег.вр.). Но въпреки че звуковият закон не действа вече, той е оформил спреженията на много глаголи, поради което формата (я) победю̀ се различава отчетливо, тоест звучи подчертано разговорно, затова никога не е била смятана за книжовна. Използва се само в хумористичен контекст: 

А стрелок: — Да это что за награда?

Мне бы выкатить портвейна бадью!

Мол, принцессу мне и даром не надо —

Чу̀до-ю̀до я и так победю.

(В. Высоцкий, „Про дикого вепря“)

Към края на XIX век за книжовни са били признавани само формите побежду̀ и побежу̀. Първата като архаична (оформена по църковнославянски образец) е била изместена от втората. Но и формата (я) побежу̀ е била проблемна: вече е имало такава форма от глагола побежа̀ть. Макар и диалектна (книжовната е побегу̀), все пак е съществувала със значението ще побягна. Опасността от двусмислие е попречила формата побежу̀ да се свърже със значението ще победя. По този начин глаголът победить е останал без форма за 1 л. ед.ч. сег.вр./бъд.вр.

Вижте също

Несдвоена дума