Направо към съдържанието

Георг II (Саксония-Майнинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георг II
Georg II von Sachsen-Meiningen
херцог на Саксония-Майнинген
Роден
Починал
25 юни 1914 г. (88 г.)
ПогребанМайнинген, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Учил вБонски университет
Управление
Период1866 – 1914
Герб
Семейство
РодСаксония-Майнинген
БащаБернхард II (Саксония-Майнинген)
Братя/сестриАвгуста фон Саксония-Майнинген
СъпругаШарлота Пруска (1831 – 1855) (18 май 1850 – 30 март 1855)
Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (1839–1872) (23 октомври 1858 – 10 февруари 1872)
Елен Франц (18 март 1873 – 25 юни 1914)
ДецаБернхард III (Саксония-Майнинген)
Мария Елизабет фон Саксония-Майнинген
Ернст фон Саксония-Майнинген
Фридрих фон Саксония-Майнинген
Георг II в Общомедия

Георг II фон Саксония-Майнинген (на немски: Georg II Herzog von Sachsen-Meiningen; „Theaterherzog“; * 2 април 1826,Майнинген; † 25 юни 1914, Вилдунген) от ернестинската линия на Ветините, е херцог на Саксония-Майнинген (1866 – 1914), генерал на пехотата на пруската армия. Прославя се като меценат на театралното изкуство и затова е наричан „театралния херцог“ („Theaterherzog“).[1]

Той е единствен син на херцог Бернхард II фон Саксония-Майнинген (1800 – 1882) и съпругата му принцеса Мария Фридерика фон Хесен-Касел (1804 – 1888), дъщеря на курфюрст Вилхелм II фон Хесен-Касел (1777 – 1847) и принцеса Августа Пруска (1780 – 1841).[2] Сестра му Августа (1843 – 1919) се омъжва на 15 октомври 1862 г. в Майнинген за принц Мориц фон Саксония-Алтенбург (1829 – 1907).

Георг II следва в университета в Бон. Баща му се отказва от управлението на 20 септември 1866 г. в полза на сина му наследствения принц Георг II. Той участва с най-големия си син във Френско-пруската война (1870 – 1871). Георг II се грижи за театъра и музикантите в Майнинген. Близък приятел е с Йоханес Брамс.

Георг II умира на 25 юни 1914 г. в санаторюма в Бад Вилдунген на 88 години и е погребан на 28 юни 1914 г. в гробището в Майнинген.


Гробовете на Георг II и третата му съпруга Хелена фрайфрау фон Хелдбург в гробишето на Майнинген

Първи брак: 18 май 1850 г. в Шарлотенбург с принцеса Шарлота Пруска (* 21 юни 1831, дворец Шьонхаузен до Берлин; † 30 март 1855, Майнинген), дъщеря на принц Албрехт Пруски (1809–1872) и принцеса Мариана Нидерландска (1810 – 1883). Внучка е на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840). Тя умира на 23 години след раждане.[3] Те имат четири деца:[4]

  • Бернхард III (* 1 април 1851, Майнинген; † 16 януари 1928, Майнинген), херцог на Саксония-Майнинген (1914 – 1918), женен на 18 февруари 1878 г. в Берлин за принцеса Шарлота Пруска (* 24 юли 1860, Потсдам; † 1 октомври 1919, Баден-Баден), дъщеря на германския кайзер и пруски крал Фридрих III
  • Георг Албрехт (* 12 април 1852, Майнинген; † 27 януари 1855, Майнинген)
  • Мария Елизабет (* 23 септември 1853, Потсдам; † 22 февруари 1923, Мюнхен), неомъжена
  • син (*/† 30 март 1855)

Втори брак: 24 юни 1889 г. в Лангенбург с принцеса Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (* 7 юли 1839, Щутгарт; † 10 февруари 1872, Майнинген), дъщеря на княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 – 1860) и принцеса Анна Феодора фон Лайнинген (1807 – 1872). Майка ѝ е по-голяма полусестра на Кралица Виктория (упр. 1837 – 1901) и племенница на белгийския крал Леополд I (упр. 1831 – 1865).[5][6] Тя умира на 32 години. Те имат три деца:

  • Ернст (* 27 септември 1859, Майнинген; † 19 декември 1941, дворец Алтенщайн), херцог, женен на 20 септември 1892 г. в Мюнхен за Катарина Йензен, фрайфрау фон Заалфелд (* 25 януари 1874, Кил; † 19 април 1945, Ной-Еглинг до Мурнау)
  • Фридрих (* 12 октомври 1861, Майнинген; † 23 август 1914, в битка във Франция), женен на 25 април 1889 г. в Нойдорф за принцеса Аделхайд Каролина Матилда Емилия Агнес Ида София фон Липе-Бистерфелд (* 22 юни 1870, Оберкасел; † 3 септември 1948, Детмолд)
  • Виктор (* 14 май 1865, Майнинген; † 17 май 1865, Майнинген)

Трети брак: 18 март 1873 г. в Либенщайн (морганатичен брак) за пианистката и артистката Елен Франц/Хелена фрайфрау фон Хелдбург (* 30 май 1839, Наумбург; † 26 март 1923, Майнинген), дъщеря на директора на Търговско училище Херман Франц (1803 – 1870) и шотландската благородничка Сара Грант. Бракът е бездетен.


  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 7, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1939], DNB 367632829, S. 208 – 210, Nr. 2250.
  • Friedrich Trinks: Erinnerungen an Herzog Georg II. und Zeitbilder aus und für Saalfeld-Saale. Saalfeld 1925.
  • Ulrich Heß: Georg II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 228 f.
  • Willy Forner: Der verschwundene Geheimbefehl Herzog Georgs. In: Beiträge zur Geschichte der Arbeiterbewegung. Dietz Verlag, Berlin 1975. Heft 6, S. 10063 – 1063
  • Hannelore Schneider, Alfred Erck: Georg II. von Sachsen-Meiningen. Ein Leben zwischen ererbter Macht und künstlerischer Freiheit. Zella-Mehlis/Meiningen 1997.
  • Alfred Erck: Geschichte des Meininger Theater. Das Meininger Theater 2006.
  • Albert von Sachsen: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag, Graz/Wien/Köln 1995, ISBN 3-222-12301-2, S. 301 – 307.
  • Kuratorium Meiningen: Lexikon zur Stadtgeschichte Meiningen. Bielsteinverlag, Meiningen 2008, ISBN 978-3-9809504-4-2.
  • Der siebzigste Geburtstag Herzog Georg II. von Sachsen-Meiningen. In: Die Gartenlaube. Heft 14, 1896, S. 240
  • Illustrirte Zeitung Nr. 3705 vom 02.07.1914, „Zum Thronwechsel im Herzogtum Sachsen-Meiningen“, S. 16 – 17, Verlag J.J. Weber, Leipzig
  • Illustrirte Zeitung Nr. 368 vom 20.07.1850, „Der Einzug und Empfang des Erbprinzen Georg von Sachsen-Meiningen und seiner Gemahlin, der Prinzessin Charlotte von Preußen“, S. 51 – 54, Verlag J.J. Weber, Leipzig
  • Karl Heinz Wocker: Königin Victoria. Die Geschichte eines Zeitalters, Wilhelm Heyne Verlag, München (1983) ISBN 3-453-55072-2.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 261.
  • Marlene A. Eilers, Queen Victoria's Descendants (Baltimore, Maryland: Genealogical Publishing Co., 1987), page 161.