Направо към съдържанието

Шарлота Пруска (1860–1919)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарлота Пруска
Charlotte von Preußen
херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург
Родена
Починала
1 октомври 1919 г. (59 г.)
ПогребанаФедерална република Германия
Религиялутеранство
Управление
Период1914 – 1918
Други титлипринцеса от Кралство Прусия
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих III
МайкаВиктория Сакскобургготска
Братя/сестриСофия Хоенцолерн
Виктория Пруска
Маргарета Пруска
Сигизмунд Пруски (1864-1866)
Валдемар Пруски (1868–1879)
Вилхелм II
Хайнрих Пруски (1862–1929)
СъпругБернхард III (Саксония-Майнинген) (18 февруари 1878 – 1 октомври 1919)
Шарлота Пруска в Общомедия

Виктория Елизабет Августа Шарлота Пруска (на немски: Viktoria Elisabeth Auguste Charlotte Prinzessin von Preußen; * 24 юли 1860, Нов дворец, Потсдам; † 1 октомври 1919, Баден-Баден) от род Хоенцолерн, е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба последната херцогиня на Саксония-Майнинген (1914 – 1918).[1]

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е голямата дъщеря, второто дете, на германския кайзер и пруски крал Фридрих III (1831 – 1888) и съпругата му Виктория Сакскобургготска (1840 – 1901), принцеса на Великобритания и Ирландия, най-възрастната дъщеря на британската кралица Виктория (1819 – 1901) и принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота (1819 – 1861).[2] Сестра е на по-късния германски кайзер Вилхелм II (1859 – 1941) и на София Хоенцолерн (1870 – 1932), омъжена 1889 г. за крал Константинос I от Гърция.

Шарлота Пруска се омъжва на 18 февруари 1878 г. в Берлин за принц Бернхард III фон Саксония-Майнинген (* 1 април 1851, Майнинген; † 16 януари 1928, Майнинген), последният херцог на Саксония-Майнинген (1914 – 1918), син на херцог Георг II фон Саксония-Майнинген (1800 – 1882) и принцеса Шарлота Пруска (1831 – 1855), дъщеря на принц Албрехт Пруски (1809–1872) и принцеса Мариана Нидерландска (1810 – 1883).[3]


  • Шарлота Пруска с годеника ѝ Бернхард III фон Саксония-Майнинген, ок. 1877 г.
    Шарлота Пруска с годеника ѝ Бернхард III фон Саксония-Майнинген, ок. 1877 г.
  • Шарлота Пруска, 1899
    Шарлота Пруска, 1899

На 25 юни 1914 г., след смъртта на баща му, Бернхард III става на 63 години херцог на Саксония-Майнинген. След началото на Първата световна война Бернхард III оставя управлението на съпругата си Шарлота и отива на фронта. Той абдикира на 10 ноември 1918 г. по време на Ноемврийската революция, един ден след кайзер Вилхелм II.

Шарлота Пруска умира от инфаркт на 1 октомври 1919 г. в Баден-Баден, на 59 години, и е погребана в парка на двореца Алтенщайн в Бад Либенщайн. На 21 януари 1928 г. нейният съпруг е погребан до нея.[4] Дъщеря ѝ Феодора се самоубива през 1945 г.


  • Дворецът Алтенщайн
    Дворецът Алтенщайн
  • Гробът в дворец Алтенщайн
    Гробът в дворец Алтенщайн

Деца

[редактиране | редактиране на кода]
Принцеса Шарлота с дъщеря ѝ принцеса Феодора.

Шарлота Пруска и Бернхард III фон Саксония-Майнинген имат една дъщеря:[5]

  • Феодора Виктория Августа Мария Мариана (* 12 май 1879, Потсдам; † 26 август 1945, дворец Нойхоф), омъжена на 24 септември 1898 г. в Бреслау/Вроцлав за принц Хайнрих XXX Ройс-Кьостриц (* 25 ноември 1864, дворец Нойхоф; † 23 март 1939, дворец Нойхоф), син на принц Хайнрих IX Ройс (1827 – 1898) и фрайин Анна Мария Вилхелмина Хелена фон Цедлиц и Лайпе (1829 – 1907)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Andrew Sinclair: Victoria – Kaiserin für 99 Tage. Bastei Lübbe ISBN 3-404-61086-5
  • Blankart, Michaela. Charlotte Prinzessin von Preussen // Preussen.de. House of Hohenzollern, 2013. Архивиран от оригинала на 2017-10-12. Посетен на 2019-12-21.
  • Van der Kiste, John (2015). Prussian Princesses: The Sisters of Kaiser Wilhelm II. Fonthill Media. ISBN 978-1-78155-435-7.
  • Robert Massie, Jeffrey Finestone: The Last Courts of Europe.
  • Jerrold M. Packard: Victoria's Daughters.
  • Karin Feuerstein-Prasser: Die deutschen Kaiserinnen, Piper 2006
  • Wolfgang Wippermann: Skandal im Jagdschloss Grunewald, Primus Verlag, Darmstadt 2010
  • Catherine Radziwiłł: Memories of forty years. (1914).
  • Barbara Beck: Wilhelm II. und seine Geschwister. Friedrich Pustet, Regensburg 2016; ISBN 978-3-7917-2750-9.
  • Albert von Sachsen: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag, Graz/Wien/Köln 1995, ISBN 3-222-12301-2, S. 301 – 307.
  • Marlene A. Eilers, Queen Victoria's Descendants (Baltimore, Maryland: Genealogical Publishing Co., 1987), page 161.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol. V, page 239.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Charlotte, Prinzessin von Preussen, geneall.net
  2. ↑ Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Erck, Schneider: Bernhard III. von Sachsen-Meiningen in Meininger Heimatklänge, Ausgabe 1/2009
  5. ↑ Viktoria Elisabeth Auguste Charlotte Prinzessin von Preußen, thepeerage.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шарлота_Пруска_(1860–1919)&oldid=11998079“.