Направо към съдържанието

Георги Текев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Текев
Георги Текев, 2016
Георги Текев, 2016

Роден

Националност България
Научна дейност
ОбластУниверситетски мениджмънт; опера
Работил вНов български университет
Изпълнителен директор на НБУ и Член на Настоятелството

Георги Текев е доктор по бизнес администрация и предприемачество, университетски мениджър и продуцент на Райна Кабаиванска, инициатор на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ.[1]

Образование и специализации

[редактиране | редактиране на кода]

Завършва колеж „Хасинто Бенавенте“, Тетуан, Мароко (1977), 9-а Френска езикова гимназия, София (1985), Университет за национално и световно стопанство, София, специалност „Икономика и организация на труда“, докторска степен от Нов български университет, научна специалност – Социално управление с дисертация на тема „Съвременни форми на организация и управление на университетската институция. Преходът към предприемаческо-мрежови университет“. Специализира в Университет в Съри, Лондон, Оксфордски университет, Университет в Болоня, Италия, Академия „Киджана“, Сиена, Италия.

Георги Текев е Изпълнителен директор на Нов български университет. Дейността си в университета започва през 1991 г. като координатор по развитието на финансовата дейност и нормативната база на НБУ. От 1992 до 1994 г. е директор на Свободния факултет. До 2000 г. е директор на Централната университетска администрация. Изпълнителен директор на Нов български университет е от 2000 г. Сред основните му професионални проекти в НБУ са стратегическото планиране, развитието на университетската структура и нормативната уредба, системата за финансово управление на НБУ, развитието на материалната среда и информационните ресурси. Научните му интереси са свързани с университетския мениджмънт. Инициатор и продуцент на Майсторския клас на Райна Кабаиванска в България от 2001 г.

  • Член на Настоятелството на НБУ от 15 декември 2008 г.
  • Председател е на фондация „За нов български университет“.
  • Член е на управителния съвет на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ.
  • Член на журито на международния конкурс „Виоти“ във Верчели,
  • Член на творческия съвет на Столична програма „Култура“.
  • Член на журито на конкурса на сп. „Мениджър“ – „Мениджър на годината“.
  • Член на журито на конкурса на сп. „Форбс“ – „30 таланта по 30 години“
  • Член на консултативния съвет на „Ноу-Хау Център за алтернативни грижи за деца“
  • Член на Обществения съвет на Българско национално радио от 2021 г.[2]
  • Златно перо“ за принос в българската култура, за креативните практики, въведени в областта на изкуството в редица проекти с обществена значимост, които откриват, изграждат и представят млади талантливи личности.[3]
  • Награда на Международния Уеб фестивал в Албена, раздел „Личности и знаменитости“ за уебсайта на Райна Кабаиванска.
  • Кавалер на Ордена на звездата на Италия – държавното отличие за особени заслуги в областта на изкуството, културата и образованието, присъдено с Постановление на Президента на Република Италия Серджо Матарела.[4]
  • „Университетът и бизнесът имат общи задачи“ – сп. Икономика, бр.49, 2015 г.
  • „Университетът и бизнесът“ – сп. Форбс, бр.48, 2015 г.
  • „Да не се боим от разнообразието“ – сп. Форбс, бр. 26, 2013 г.
  • „Практичното образование“ – сп. Форбс, бр.19, 2012 г.
  • Каталог на НБУ – 2000/2001 г. – 2011/2012 г.
  • „Нов университет за един нов свят“ – 2006 г.
  • Биографична книга-албум „Райна Кабаиванска“ – 2005 г.
  • Годишни доклади на НБУ – 2002/2003 г. – 2013/2014 г.
  • „Стратегия на управлението: Централизация и децентрализация в Нов български университет“ – Годишник на Департамент Икономика и бизнесадминистрация „Икономика, психология, управление, бизнес“ – 2003 г.
  • „Мениджмънт на модерния университет – социални аспекти“ – 2001 г.
  • „Стратегическо планиране във висшето образование. Опитът на Нов български университет“ – сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, бр.2/2001, София
  • Министерство на образованието и науката, Национален институт по образование
  • „Европейски структурни фондове. Програмиране и процедурен механизъм“. Фондация за НБУ, София, 2001 г., Планета 3
  • Участие в основна библиография за образование – „Пътеводител 4/2001. Раздел 1.14.13. Висше образование. Педагогика на висшето образование. Висши училища“
  • Стратегически план на НБУ 2000 – 2005 г., Издателство на НБУ, София