Георги Станишев (революционер)
| Георги Станишев | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Атанасов Станишев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1882 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на Магда Бучкова (сестра на хаджи Георги Бучков) и Атанас Станишев, син на водача на църковните и просветни борби на българите в Кукуш Нако Станишев.[3] Брат му, полковник Костадин Атанасов Станишев, е виден български офицер и виолончелист в Бургас.
Присъединява се към ВМОРО в 1902 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[1] в Гевгелийския район, в четата на Иванчо Христов Гевгелийчето (Иванчо Карасулията).[4] Води дневника на четата.[3] В 1905 година е четник в четата на Иван Радналията в Тиквешкия район.[4]
През 1912 година участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение[5] и служи в 1-ва рота на 1-ва дружина. Участва в походите до Кешан, до Авдин и от Авдин до Демир Хисар.[4]
Женен за Еленка Хр. Дякова, имат три дъщери: Линка, Катя и Лиляна.[1]
На 9 март 1943 година, като жител на Русе,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Умира в Русе на 21 октомври 1965 година.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Станишев (1897 – след 1945) | Георги Станишев (1882 – след 1943) | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1886 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев (1881 – ?) | Катерина Червениванова (1882 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Станишев (1912 – след 1945) | Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 125.
- ↑ Към 9 март 1943 година е на 61 години според регистъра на получилите български народни пенсии (изт. Ф. Пеловски).
- ↑ а б Бучков, Никола Ат. Знай своя род. Жените са паметта на рода // Отечество (4). Национален съвет на Отечествения фронт, 23 февруари 1979. с. 21.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 126.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
