Нако Станишев
Тази статия е за Нако Стоянов Станишев. За Нако Станишев Кюркчията вижте Арап Нако Станишев.
| Нако Станишев | |
| български възрожденец | |
 | |
| Роден |
около 1810 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Константин Станишев |
Нако Стоянов Станишев е български търговец и производител, един от изтъкнатите дейци на Българското възраждане в Македония. Той е начело на кукушките първенци, които през 1859 г. първи успяват да постигнат от Патриаршията назначаване на българин за владика, което води до по-смели действия на ръководителите на църковната борба за самостоятелна българска екзархия.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нако Станишев е роден около 1810 година в Кукуш. В продължение на 22 години търгува с бели платна, които кукушани произвеждат в домашни условия от местен памук, и обикаля Македония и Албания. След появата на плата американ домашната платнарска промишленост в града запада и Нако преминава към производство и продажба на шарлаган (масло от сусам).
Нако Станишев посещава Охрид и Струга още през 1840 година. Оттогава води начало и познанството му с Димитър Миладинов. По негов почин и по негова препоръка Димитър Миладинов постъпва за първи учител в Кукуш през 1840 година. В продължение на повече от две десетилетия Димитър Миладинов и Нако Станишев са свързани със сърдечно приятелство и близко сътрудничество в борбата за църковна независимост, както и в усилията за развитие на българското просветно дело в Македония.[3] Станишев поддържа контакти и с Георги Раковски.[4]
Постепенно той излиза начело на българските кукушки първенци и става главен инициатор и двигател на униатската акция на кукушани от 12 юли 1859 година, когато те се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква, принуждавайки по този начин гръцката патриаршия на отстъпки. В резултат Кукуш пръв от българските градове се сдобива с православен български владика – Партений Зографски. Васил Манчев свидетелства за срещите на Нако Станишев по време на тези борби с Драган Цанков, за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в Патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите му с видния български духовен водач Иларион Макариополски, който по общото съгласие на Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия бива изпратен в Кукуш за преговори.[5] Според Тончо Жечев, на ловкостта и безскрупулността на Нако Станишев в политическата игра, когато се отнася за патриотичната национална цел, би могъл да завиди и Драган Цанков. Кукушкият първенец бил „готов да използва всякакви средства и умело шантажирал патриаршията и гръцкото духовенство с мисионерите, както и мисионерите с руската помощ и с протаканията, половинчатостите на кукушките стремления към папата и католицизма“, „играел хитроумна угра с униятските и католическите дейци“.[6]
По повод смъртта на Нако Станишев през март 1875 година в цариградското списание „Ден“ излиза следният некролог:
| „ | С горчива жалост идем да изявим, че немилостивата свърт прекоси живота на един от първите ни съграждани. Този наш събрат е г-н Нако Ст. Станишев. Неговата милост е познат почти на всички наши народни труженици в Цариград, с които той твърде деятелно и искрено работеше по народно-черковното ни питане и са е отричавал по своята зрялост и опитност в делата си. Той е бил един от първите двигатели на българщината в Македония. Той много пъти поради черковно-народните ни работи е бивал осъждан на заточение, обаче с опитността си, разумността си той е умеел да докаже на правителството невинността си и да ся избави от премеждието. Прочее на негова милост отличния му характер и похвалните дела заслужават да привлекат вниманието на всякого, че е прахосал повече от половината си имот по народо-черковната ни борба с гърците. Вечна му памят! Бог да го прости![7] | “ |
Опелото му е извършено в голямата кукушка църква „Света Богородица“, за което православните българи разбиват вратата на храма, тъй като той е в ръцете на кукушките униати.[8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Нако и съпругата му Неша имат четирима сина: Константин, Атанас, Димитър (Мицо) и Милош Станишев. Най-големият, Константин завършва физико-математическия факултет на Московския университет, жени се за дъщерята на Владимир Дал и става директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в България. Мицо също следва няколко години в Русия, но без да завърши, се завръща в Кукуш, за да подхване работите и отговорностите на баща си. Той е и главният продължител на рода, имайки 8 деца, най-известните от които са д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Най-малкият син Милош Станишев следва право в Женева и впоследствие става главен прокурор в Царство България.
| Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Станишев (1897 – след 1945) | Георги Станишев (1882 – след 1943) | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1886 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев (1881 – ?) | Катерина Червениванова (1882 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Станишев (1912 – след 1945) | Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 455 - 470.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 94, 95, 97.
- ↑ Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха, Партиздат, София, 1986.
- ↑ Македонският въпрос, Институт за история на БАН, София, ноември 1968 г.
- ↑ Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982., архив на оригинала от 9 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071209134238/http://my.opera.com/Ohrid/blog/1825-1907-4, посетен на 9 декември 2007
- ↑ Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български. 2 изд. София, Народна младеж, 1976. с. 54.
- ↑ Ден, брой 10, 16 април 1875.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Высокопреподобнѣйшему и Достопочетеннѣйшему господину отцу Анθиму Игумену на Священната Славяно-Болгарска опщежителна обитель Зографска", публикувано в „Зограф, изследвания и документи, част I“, София, 1942 година
- „Седем писма на Нако С. Станишев до Стефан Веркович“ публикувани в сп. „Македонски Преглед“ год. 2, кн. 3, София, 1926 година
