Георгиос Дельос
Георгиос Дельос Γιώργος Δέλιος | |
гръцки писател | |
Роден |
1897 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | Гърция |
Георгиос Дельос (на гръцки: Γιώργος Δέλιος) е гръцки писател от Северна Гърция.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1897 година в халкидическото село Вавдос, Османската империя. Учи в Солун, където прекарва целия си живот. Научава английски и френски език. Посещава лекциите във Философския факултет на Солунския университет като слушател. Председател е на филиала на Туристическия съюз в Солун и член-основател на спортен клуб „Арис“. Работил е като железопътен служител, като секретар на Общинския съвет на града и като програмен директор на Държавното радио в Солун. Председател е на Солунското литературно дружество от 1962 до 1977 година, а по-късно е негов почетен председател. Носител е на наградата на дем Солун, наградата на Обществото за македонски изследвания.[1] В 1975 година е удостоен с втора държавна литературна награда за есето си „Физиономии на чуждестранната художествена реч“.[2]
Умира от рак в Солун на 24 юли 1980 година.[1][3]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира в литературата в 1930 година с театралната едноактова пиеса „През пламъците“, а две години по-късно в 1932 година публикува театралния текст „Нови светове“ и участва в основаването и редактирането на важното междувоенно литературно списание „Македоникес Имерес“ (Македонски дни) заедно със Стельос Ксефлудас, Алкивиадис Янопулос, Георгиос Вафопулос и Петрос Спандонидис. Публикува в списания и вестници в Солун. Четири години по-късно издава първия си роман, озаглавен „Носталгични хора“. Следват романи, разкази, пътеписи, литературни преводи на повлияли му писатели като Вирджиния Улф и Марсел Пруст, както и експериментални и критични творби.[1]
Дельос изследва вътрешния монолог и се отличава със слабо структурирано и емоционално заредено писане със силни поетически измерения, но често се отклонява и към по-приземен литературен израз, насочвайки погледа си към социалната и екологичната среда.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- "Νέοι Κόσμοι" (пиеса, 1932)
- "Άνθρωποι που νοσταλγούν" (роман, 1934)
- "Στα ίχνη του άγνωστου θεού" (роман, 1937)
- "Μουσική δωματίου" (разкази, 1947)
- "Ο ήλιος και τ' αστέρια" (роман)
- "Οικογένεια" (роман, 1957)
- "Κασσανδρινή ακτή" (разкази, 1967)
- "Δοκιμασία" (роман, 1969)
- "Επιλογή" (1978)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Δέλιος Γιώργος // Εθνικό Κέντρο Βιβλίου. Посетен на 29 март 2020 г.[неработеща препратка]
- ↑ Κρατικά Βραβεία Λογοτεχνίας και Παιδικού Βιβλίου // Εθνικό Κέντρο Βιβλίου. Архивиран от оригинала на 2021-07-31. Посетен на 31 март 2020 г.
- ↑ Πέθανε ο λογοτέχνης Γ. Δέλιος // Μακεδονία. 25 Ιούλιος 1980. с. 3.
|