Петрос Спандонидис
| Петрос Спандонидис Πέτρος Σπανδωνίδης | |
| гръцки писател | |
| Роден |
1890 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Гърция |
Петрос С. Спандонидис (на гръцки: Πέτρος Σ. Σπανδωνίδης) е гръцки писател; филолог, литературен критик и есеист от Северна Гърция.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1890 година в румънската столица Букурещ, в семейство на родители от Мелник. В 1905 година се установява в Солун. Учи филология, след което защитава докторат във Философския факултет на Атинския университет. Работи като учител в средно училище. В 1947 година кандадатства за мястото преподавател по съвременна гръцка литература в Солунския университет, но без успех.[1]
От 1926 година започва да публикува критика в различни списания и вестници.[2] В 1930 година публикува историческото изследване „Мелник“. В 1932 година Спандонидис е сред основателите на списание „Македоникес Имерес“ (Македонски дни) - едно от най-влиятелните междувоенни литературни списания и става негов пръв директор. В 1932 година той публикува драмата „Дъно и повърхност“ в Атина, а година по-късно сборника с разкази „Несигурни неща“ в Солун. Основният интерес на Спанданидес обаче е литературната критика и есе, на които той се посвещава от 1934 година до смъртта си. От 1946 година работи за Радио Солун, където прави литературни предавания и налага теорията си за европейското измерение на съвременната гръцка литература с акцент върху работата на така нареченото поколение от 30-те.[1] Спандонидис изследва творческия патос и естетиката на новогръцката литература. Има много изследвания и критики на съвременните гръцки творци.[2] Пише върху Костис Паламас, Андреас Калвос, Фотос Политис, Апостолос Мелахринос, Йоанис Кондилакис, Александрос Пападиамантис, Григориос Ксенопулос, Йоанис Панайотопулос, Костас Уранис, Теони Дракопулу.[1] Изследването му: „Никос Казандзакис, синът на безпокойството“ (1960 г.) е удостоено с Първа държавна награда.[2]
Умира в Солун в 1964 година.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Мелник“ (историческо изследване), 1930 г.,
- „Дъно и повърхност“ (драма), 1932 г.,
- „Несигурни неща“ (кратки разкази), 1933 г.,
- „Въведение в древногръцката трагедия“, 1935 г.,
- „Наука и литературна критика“, 1947 г.,
- „Дионисиос Соломос“, 1947 г.,
- „Какво е литература“, 1947 г.,
- „Клефтската песен и архаичното изкуство“, 1952 г.,
- „Пролог към „Вакханки“ на Еврипид“, 1954 г.,
- „Пролог към „Троянки“ на Еврипид“, 1954 г.,
- „Новата поезия в Гърция“, 1955 г.,
- „Форми на борба“, 1958 г.,
- „Темата на критиката“, 1959 г.,
- „Никос Казандзакис, синът на безпокойството“, 1960 г.
- „Александрос Пападиамантис, наблюдателят на земята“, 1960 г.,
- „Борбата за същността“, 1962 г.,
- „Гърцизмът“, 1962 г.,
- „Константинос Христоманос или сън и агония“, 1962 г.,
- „Човечеството и техниката“, 1963 г.,
- „Трагедията и чувството на трагичното“, 1963 г.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Πέτρος Σπανδωνίδης // Εθνικό Κέντρο Βιβλίου. Посетен на 31 март 2020 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д Πέτρος Σπανδωνίδης // BiblioNet. Посетен на 31 март 2020 г.
|
