Генчо Стайнов
| Генчо Стайнов | |
| български електроинженер, предприемач и художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1966 г.
|
Генчо Стайнов е български електроинженер, предприемач, художник и общественик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 15 януари 1884 г. в Казанлък. Завършва Търговската гимназия в Свищов и електроинженерство в Лозана.[2] Участва в обсадата на Одрин по време на Балканските войни като ротен командир в 30-ти пехотен Шейновски полк и прави снимки от Одринския фронт. Изпраща няколко фотографии на парижкото издание „Илюстрасион“, където са публикувани 10 снимки от околностите на Одрин по време на обсадата на крепостта.[1]
Проектира и ръководи построяването на ВЕЦ „Енина“, електрифицира Казанлък, разширява текстилната фабрика „Братя Стайнови“, създава метод за стрелба по самолети, който е патентован в САЩ, и апарати за метеоизследвания, проучва валежите в България.[2] Автор е на първия идеен проект за язовир „Копринка“. Член е на Ротари клуб в София и приятел с Дечко Узунов, Сирак Скитник, Чудомир и др.[1] През 1938 г. Дечко Узунов оформя павилиона на фирма му на Пловдивския панаир.[2] Умира през 1966 г. в София.[1]
Рисува графика, акварел, пейзажи, приложно изкуство, реалистична живопис. През 1920-те години се увлича по модернизма.[1]
През 1964 г. част от писмата му са издадени от Държавно военно издателство в книга със заглавие „Писма от Одрин“, с илюстрации от негови снимки, която е президадена през 2009 г.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Генчо Стайнов е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Младенова, Юлия. Оригинал на „Илюстрасион“ със снимки на Генчо Стайнов показват в Казанлък // zakazanlak.bg, 29 януари 2020 г. Посетен на 22 ноември 2020 г.
- ↑ а б в Три забравени колекции // Софийска градска художествена галерия. Посетен на 22 ноември 2020 г.