Направо към съдържанието

Гастроентерит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гастроентерит
Гастроентеритни вируси: A = ротавирус, B = аденовирус, C = норовирус и D = астровирус. Частиците на вируса са показани в едно и също мащабно увеличение, за да може да се направи сравняване по размер.
Класификация и външни ресурси
МКБ-111A40
МКБ-10K52.9
МКБ-9008.8
База данни
DiseasesDB		30726
База данни
eMedicine		emerg/213
Мед. рубрики MeSHD005759
Гастроентерит в Общомедия

Гастроентеритът е заболяване, характеризиращо се с възпаление на стомашно-чревния тракт, в това число стомаха („гастро“-) и тънките черва („ентеро“-), което води до комбинация от диария, повръщане и коремна болка и спазми.[1] Гастроентеритът се нарича също и гастро, стомашна бактерия и стомашен вирус. Въпреки че не е свързан с грипа, често го наричат стомашен грип и гастро грип.

В световен мащаб повечето случаи при децата се причиняват от ротавирус.[2] При възрастните норовирусът[3] и кампилобактерията[4] са по-често срещани. По-рядко срещаните причинители включват други бактерии (или техните токсини) и паразити. Пренасянето може да стане поради консумация на неправилно приготвени храни или замърсена вода или чрез близък контакт с лица, които са заразни.

Основният начин за справяне е адекватното хидратиране. При леките или умерени случаи това обикновено може да се постигне чрез перорален рехидратиращ разтвор. При по-тежките случаи може да са необходими интравенозни течности. Гастроентеритът засяга главно децата и тези в развиващите се страни.

Симптоми и признаци

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено гастроентеритът включва както диария, така и повръщане[5] или в по-редки случаи се проявява само с едното или другото[1]. Може да се появят и стомашни спазми.[1] Признаците и симптомите обикновено започват 12 – 72 часа след заразяването с инфекциозния агент.[6] Ако се дължи на вирусен агент, състоянието обикновено се подобрява в рамките на една седмица.[5] Някои вирусни причинители може да са свързани с температура, умора, главоболие и мускулна болка.[5] Ако изпражненията са кървави, малко вероятно е да се дължи на вирус,[5] но е по-вероятно да се дължи на бактерия.[7] Някои бактериални инфекции може да са свързани със силна стомашна болка и може да продължат няколко седмици.[7]

Децата, заразени с ротавирус, обикновено се възстановяват напълно за три до осем дни.[8] В бедните страни обаче, лечението на острите инфекции често е недостъпно и постоянната диария е нещо обичайно.[9] Обезводняването е обичайно усложнение от диарията[10] и детето със значителна степен на обезводняване може да има продължително капилярно пълнене, намален тургор на кожата и нарушено дишане.[11] Повтарящите се инфекции обикновено се срещат в области с лоши санитарни условия и недохранване,[6] възпрепятстван растеж и това може да доведе до дългосрочно забавяне на когнитивните процеси.[12]

Реактивният артрит се проявява при 1% от хората след инфекция с кампилобактерийни видове, а синдромът на Гилен-Баре се проявява при 0,1%.[7] Хемолитичният уремичен синдром (ХУС) може да се появи в резултат на инфекция с произвеждащите токсина Шига видове Ешерихия коли или шигела, което води до намален брой тромбоцити, лошо функциониране на бъбреците и намален брой на червените кръвни телца (поради тяхното разрушаване).[13] Децата проявяват по-голяма склонност към ХУС, отколкото възрастните.[12] Някои вирусни инфекции може да предизвикат бенигнени инфантилни гърчове.[1]

Причина

[редактиране | редактиране на кода]

Вирусите (особено ротавирусът) и бактериите Ешерихия коли и кампилобактерията са основните причинители на гастроентерит.[14][6] Има, обаче, много други инфекциозни агенти, които може да предизвикат този синдром.[12] В някои случаи се наблюдават неинфекциозни причинители, но те са по-малко вероятни, отколкото вирусните или бактериалните.[1] Рискът от инфекция при децата е по-висок поради липсата на имунитет и относително лошата хигиена при тях.[1]

Вирусни

[редактиране | редактиране на кода]

Вирусите, за които се знае, че причиняват гастроентерит включват ротавирус, норовирус, аденовирус и астровирус.[5][15] Ротавирусът е най-честата причина за гастроентерит при децата[14] и има подобна честота на проявяване както в развити, така и в развиващите се страни.[8] Вирусите причиняват около 70% от епизодите на инфекциозна диария при децата.[16] Ротавирусът е по-рядко срещана причина при възрастните, поради придобит имунитет.[17]

Норовирусът е водещият причинител на гастроентерит сред възрастните в Америка, като предизвиква повече от 90% от епидемиите.[5] Тези локализирани епидемии обикновено се проявяват, когато групи от хора прекарват много време във физическа близост, като например на круизни кораби,[5] в болници или в ресторанти.[1] Хората може да продължат да бъдат заразни дори след като вече нямат диария.[5] Норовирусът е причината за около 10% от случаите при децата.[1]

Бактериални

[редактиране | редактиране на кода]
Бристолска скала на изпражненията

В развитите страни кампилобактерия йеюни е основната причина за бактериален гастроентерит, като половината от случаите са свързани с излагане на контакт с птици.[7] При децата бактерията е причина за около 15% от случаите, като най-често срещаните видове са Ешерихия коли, салмонела, шигела и кампилобактерия.[16] Ако в храната попадне бактерия и остане на стайна температура за период от няколко часа, бактерията се размножава и се увеличава рискът от инфекция за тези, които консумират храната.[12] Някои храни, които често се свързват с болести включват сурово или недобре сготвено месо, пиле, морски деликатеси и яйца; сурови кълнове; непастьоризирано мляко и меки сирена, както и плодови и зеленчукови сокове.[18] В развиващите се страни, особено в Субсахарска Африка и Азия, холерата е обичаен причинител на гастроентерит. Тази инфекция обикновено се предава чрез замърсена вода или храна.[19]

Токсигенната клостридиум дифициле е важна причина за диария, която се появява по-често при възрастните.[12] Малките деца могат да са носители на тези бактерии, без да развият симптоми.[12] Тя е честа причина за диария при хора, които са в болница и често се свързва с употребата на антибиотици.[20] Стафилококова ауреус инфекциозна диария може също да се прояви при хора, които са използвали антибиотици.[21] „Пътническата диария“ обикновено е вид бактериален гастроентерит. Лекарствата, потискащи киселините, изглежда повишават риска от значителна инфекция след излагането на някои организми, включително видовете клостридиум дифициле, салмонела и кампилобактерия.[22] По-голям риск съществува при тези, които приемат инхибитори на протонната помпа, отколкото при H2 антагонисти.[22]

Паразитни

[редактиране | редактиране на кода]

Много протозои могат да предизвикат гастроентерит – най-често Гиардия ламблия – но видовете ентамеба хистолитика и криптоспоридиум също се подразбират.[16] Като група, тези агенти обхващат около 10% от случаите при деца.[13] Гиардията е по-често срещана в развиващите се страни, но този етиологичен агент причинява този вид болест в известна степен почти навсякъде.[23] Среща се по-често при хора, които са пътували в области със силно преобладаване на болестта, при деца, които посещават детска градина, мъже, които имат полов контакт с мъже и след бедствия.[23]

Неинфекциозни

[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват редица неинфекциозни причини за възпалението на стомашно-чревния тракт.[1] Някои от по-честите причини включват употреба на лекарства (като НСПВС), определени хранителни съставки, като например лактоза (за хората, които имат непоносимост) и глутен (за хората с целиачна болест). Болестта на Крон също може да бъде неинфекциозен източник на (често тежък) гастроентерит.[1] Заболяването може да се развие също и вследствие на токсини. Някои хранителни заболявания, които се свързват със симптоми на гадене, повръщане и диария включват: хранително отравяне със сигуатера при консумация на заразена хищна риба, скомброидоза свързвана с консумацията на определени видове развалена риба, отравяне с тетродотоксин при консумацията на рибата фугу и други и ботулизъм, който обикновено се получава при консумация на неправилно консервирани храни.[24]

Предаване

[редактиране | редактиране на кода]

Предаването може да стане чрез консумация на заразена вода или при използване на лични вещи на друг човек.[6] В районите с редуване на влажни и сухи сезони, качеството на водата обикновено се влошава по време на влажния сезон, а това се свързва с времето на интензивна проява на заболяването.[6] В областите на света с изразени сезони, инфекциите се срещат по-често през зимата.[12] Изкуственото хранене на бебета с неправилно стерилизирани бутилки представлява значителна причина за заболяването в световен план.[6] Процентните стойности на случаите на предаване се свързват също с лоша хигиена, особено при децата[5] и при хората, които страдат от недохранване.[12] След като развият поносимост, възрастните могат да пренасят определени организми, без да проявяват признаци или симптоми и по този начин да действат като естествени резервоари на зараза.[12] Докато някои агенти (като например шигелата) се срещат само при примати, други може да се срещат сред по-разнообразни групи животни (като например гиардията).[12]

Патофизиология

[редактиране | редактиране на кода]

Гастроентеритът се определя като симптоми на повръщане или диария, поради инфекция на тънкото или дебелото черво.[12] Промените в тънкото черво обикновено са невъзпалителни, а тези в дебелото черво са възпалителни.[12] Броят патогени, които са достатъчни, за да могат да причинят инфекция, варира от един (за криптоспоридиум) до 108 (за вибрио холере).[12]

Диагностициране

[редактиране | редактиране на кода]

Гастроентеритът се диагностицира в клинични условия, въз основа на признаците и симптомите на болния.[5] Обикновено не е необходимо да се установява точната причина, тъй като това не би променило начина на овладяване на заболяването.[6] Трябва обаче да се направи фекален тест на болните с кръв в изпражненията, на тези, които може да са били изложени на хранително отравяне, както и на тези, които са пътували до развиващи се страни.[16] Диагностични изследвания може да бъдат направени и с цел проучване.[5] Тъй като при приблизително 10% от бебетата и малките деца се получава хипогликемия, при тази популация се препоръчва измерване на серумната глюкоза.[11] Ако има опасения за тежко обезводняване, трябва да се направят изследвания също за електролити и бъбречна функция.[16]

Обезводняване

[редактиране | редактиране на кода]

Важна част от диагностичната оценка е да се установи, дали даден пациент има обезводняване и обезводняването обикновено се определя като леко (3 – 5%), умерено (6 – 9%) и тежко (≥10%).[1] При децата най-точно определящите симптоми на умерено до тежко обезводняване са продължително капилярно пълнене, намален тургор на кожата и нарушено дишане.[11][25] Други находки, които могат да помогнат при диагностицирането (когато се използват в комбинация) са потъване на очните ябълки, понижена активност, липса на сълзене и пресъхване на устата.[1] Нормалният обем от уриниране и пероралният прием на течности са добри признаци.[11] Лабораторните изследвания нямат голяма клинична полза за установяване на степента на обезводняване.[1]

Диференциална диагноза

[редактиране | редактиране на кода]

Други възможни причини за признаците и симптомите, наподобяващи тези при гастроентерит, които трябва да се изключат, са апендицит, волвулус, възпалително чревно заболяване, инфекции на пикочните пътища и захарен диабет.[16] Трябва да се вземат под внимание също панкреасна недостатъчност, синдром на късото тънко черво, болест на Уипъл, целиачна болест и злоупотреба с лаксатив.[26] Диференциалната диагноза може да се затрудни, ако пациентът има симптом само повръщане или диария (а не и двете).[1]

Инцидентите на апендицит може да се проявяват с повръщане, коремна болка и малко количество диария в до 33% от случаите.[1] Това е в противовес на големите количества диария, които са типични за гастроентерита.[1] Инфекции на белите дробове или пикочните пътища при децата също могат да причинят повръщане или диария.[1] Класическите случаи на диабетна кетоацидоза (ДКА) се проявяват с коремна болка, гадене и повръщане, но без диария.[1] Едно проучване установява, че при 17% от децата с ДКА, състоянието е диагностицирано като гастроентерит.[1]

Профилактика

[редактиране | редактиране на кода]
Процентни стойности на положителните резултати от изследвания за ротавирус по седмици на проучване, в САЩ за периода юли 2000 г. – юни 2009 г.

Жизнена среда

[редактиране | редактиране на кода]

Запасите от лесно достъпна незамърсена вода и добрите санитарни практики са важни условия за намаляване на случаите на инфекция и клинично значим гастроентерит.[12] Вземането на лични предпазни мерки (като например миене на ръцете) доказано намалява процента на случаите на гастроентерит както в развиващите се, така и в развитите страни с до 30%.[11] Геловите препарати на алкохолна основа могат да бъдат полезни.[11] Кърменето и подобряването на хигиената като цяло са важни фактори, особено в районите с лоши хигиенни условия.[6] Кърмата способства за намаляване както на честотата на развиване на инфекции, така и тяхната продължителност.[1] Избягването на консумиране на замърсена храна и вода също са ефективни методи.[27]

Ваксиниране

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като ваксината за ротавирус е както ефикасна, така и безопасна, през 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) препоръча тя да се предлага за всички деца по целия свят.[28][14] Одобрени са за разпространение две търговски марки на ваксини за ротавирус, а още няколко са в процес на разработване.[28] В Африка и Азия тези ваксини са намалили тежките случаи на заболяването при бебетата,[28] а в страните, в които има установени национални програми за имунизация процентните стойности и тежестта на случаите на заболяването са намалели.[29][30] Тази ваксина може да предотврати заболяването и при неваксинираните деца, тъй като намалява броя на инфектираните, които могат да разпространяват заболяването.[31] От 2000 г. насам прилагането на програма за ваксиниране за ротавирус в Съединените щати значително е понижило броя на случаите на диария с до 80%.[32][33][34] Първата доза от ваксината трябва да се дава на бебета на възраст между 6 и 15 седмици.[14] Пероралната ваксина за холера е показала 50 – 60% ефикасност за период от 2 години.[35]

Овладяване и лечение

[редактиране | редактиране на кода]

Гастроентеритът обикновено протича като остро самоограничаващо се заболяване, което не налага употребата на лекарства.[10] Предпочитаното лечение при леките до умерени случаи на обезводняване е перорална рехидратираща терапия (ПРТ).[13] Метоклопрамид и/или ондансетрон обаче може да помогнат при някои деца,[36] абутилскополамин помага за коремна болка.[37]

Рехидратация

[редактиране | редактиране на кода]

Основното лечение на гастроентерит както при децата, така и при възрастните е рехидратация. За предпочитане е да се прилага перорална рехидратираща терапия, въпреки че може да се наложи интравенозно подаване, ако е налице понижено ниво на съзнание или ако обезводняването е в тежка форма.[38][39] Продуктите за перорална заместваща терапия, съдържащи комплекс от въглехидрати (т.е. такива, които са приготвени от жито или ориз) може да са по-добри от тези, приготвени само от захари.[40] Напитки, особено с високо съдържание на прости захари, като например безалкохолни напитки и плодови сокове не се препоръчват при деца под 5-годишна възраст, тъй като може да увеличат диарията.[10] Ако няма на разположение по-специфични или ефикасни препарати за ПРТ или ако наличните препарати са с неприемлив вкус, може да се използва обикновена вода.[10] При малките деца може да се използва назогастрална тръба за подаване на течности, ако това се наложи.[16]

Хранителен режим

[редактиране | редактиране на кода]

Препоръчва се храненето на кърмачетата да продължава по обичайния начин, а храненето с адаптирано мляко на децата, които са на изкуствено хранене да продължи веднага след рехидратация с ПРТ.[41] Обикновено не е необходимо да се дават адаптирани млека без съдържание на лактоза или с понижено съдържание на лактоза.[41] Децата трябва да продължават обичайния си хранителен режим по време на епизодите на диария, като обаче трябва да се избягват храни с високо съдържание на прости захари.[41] Вече не се препоръчва диетата BRAT (банани, ориз, ябълково пюре, препечен хляб и чай), тъй като не съдържа достатъчно хранителни вещества и не е с по-голяма полза от нормалното хранене.[41] Някои пробиотици се оказват от полза при намаляването както на продължителността на разстройството, така и на честотата на изхожданията.[42] Те може също да са полезни и при предотвратяването и лечението на свързана с употреба на антибиотик диария.[43] Продуктите от ферментирало мляко (като например кисело мляко) са с подобни полезни функции.[44] Добавката от цинк е ефикасна за лечение и предотвратяване на заболяването сред децата в развиващите се страни.[45]

Антиеметици

[редактиране | редактиране на кода]

Антиеметичните лекарства (лекарства за облекчаване на позивите за гадене и повръщане) могат да помогнат за повръщането при децата. Ондасетрон осигурява известно удобство, тъй като еднократното му прилагане се свързва с намалена необходимост от интравенозно прилагане на течности, по-малко случаи на хоспитализация и намаляване на повръщането.[46][47][48] Метоклопрамидът също може да помогне.[48] Възможно е обаче употребата на ондасетрон да е свързана с увеличен процент на случаите на връщане в болницата при децата.[49] Интравенозната форма на ондасетрон може да се прилага и перорално, но само по преценка и препоръка на медицински специалист.[50] Дименхидринатът намалява повръщането, но не дава значима клинична полза.[1]

Антибиотици

[редактиране | редактиране на кода]

При гастроентерит обикновено не се използват антибиотици, въпреки че понякога се препоръчват, ако симптомите са особено тежки[51] или ако е изолиран или подозиран бактериален причинител.[52] Ако се налага да се приложат антибиотици, макролид (като азитромицин) се предпочита пред флуороквинолон, тъй като процентът на устойчивост към флуороквинолон е по-висок.[7] Псевдомембранният колит, който обикновено се причинява от употребата на антибиотик, се овладява чрез незабавно спиране на антибиотичното средство и лечение с метронидазол или ванкомицин.[53] Следните видове бактерии и протисти се поддават на лечение шигела,[54] салмонела тифи[55] и гиардия.[23] При случаите с гиардия или ентамеба хистолитика се препоръчва лечение с тинидазол и то е по-добро от лечението с метронидазол.[56][23] СЗО препоръчва употреба на антибиотици при малки деца, които имат едновременно кървава диария и висока температура.[1]

Антидиарични средства

[редактиране | редактиране на кода]

Антидиаричното лекарство (лекарство против диария) представлява теоретичен риск от възникване на усложнения и въпреки че клиничният опит показва, че това е малко вероятно,[26] тези лекарства не се препоръчват при хора с кървава диария или диария, която е усложнена с висока температура.[57] Лоперамид, опиоиден аналог се използва често за симптоматично лечение на диария.[58] Лоперамид обаче не се препоръчва при деца, тъй като може да премине през недоразвитата още кръвно-мозъчна преграда и да предизвика токсичност. Бисмут субсалицилат, неразтворим комплекс от тривалентен бисмут и салицилат, може да се използва при леките до умерени случаи,[26] но теоретично е възможен риск от салицилатна токсичност.[1]

Епидемиология

[редактиране | редактиране на кода]
Очаквана продължителност на живота, адаптирана към състояние на недееспособност за диария на 100 000 души през 2004 г.
  no data
  ≤less 500
  500 – 1000
  1000 – 1500
  1500 – 2000
  2000 – 2500
  2500 – 3000
  3000 – 3500
  3500 – 4000
  4000 – 4500
  4500 – 5000
  5000 – 6000
  ≥6000

Изчислено е, че годишно случаите на гастроентерит по света са три до пет милиарда,[59] като главно засегнати са децата и тези в развиващите се страни.[6] По данни от 2008 г. гастроентеритът води до около 1,3 милиона смъртните случая при децата под петгодишна възраст,[60] като повечето от случаите са в най-бедните в света държави.[12] Повече от 450 000 от тези смъртни случаи при деца под 5-годишна възраст се дължат на ротавирус.[61][62] Холерата е причина за около три до пет милиона от случаите на заболяване и води до смърт при приблизително 100 000 души годишно.[19] В развиващите се страни децата под двегодишна възраст често развиват годишно по шест или повече инфекции, които водят до клинично значим гастроентерит.[12] Той не е толкова чест при възрастните отчасти поради развиване на придобит имунитет.[5]

През 1980 г. гастроентеритът от какъвто и да е причинител е довел до 4,6 милиона от смъртните случаи при децата, като повечето от случаите са в развиващите се страни.[53] Процентните стойности на смъртността обаче значително са намалели (до приблизително 1,5 милиона смъртни случая годишно) до 2000 г., до голяма степен благодарение на въвеждането и широкото разпространение на пероралната рехидратираща терапия.[63] В САЩ инфекциите, причиняващи гастроентерит са втората най-често срещана инфекция, след обикновената настинка и водят до между 200 и 375 милиона от случаите на остра диария[5][12] и до приблизително 10 милиона смъртни случая годишно,[12] като 150 до 300 от тези смъртни случаи са при деца под петгодишна възраст.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „гастроентерит“ е употребен за първи път през 1825 г.[64] Преди това е бил наричан по-определено коремен тиф или „холера морбус“, наред с други наименования, или не толкова определено „чревни спазми“, „пресищане“, „разстройство“, „колики“, „разстроени черва“ или с различни други по-остарели имена за остра диария.[65]

Общество и култура

[редактиране | редактиране на кода]

Гастроентеритът се свързва с множество разговорни наименования, сред които „отмъщението на Монтесума“, „индийски корем“, „ла туриста“ и „притичване към двора“.[12] Той играе роля и в много военни кампании и се смята, че е в основата на „no guts no glory“ (ако не ти стиска, няма да се прославиш).[12]

Гастроентеритът е основната причина за годишно 3,7 милиона от посещенията в лекарския кабинет в САЩ[1] и 3 милиона от посещенията във Франция.[66] В Съединените щати като цяло се счита, че разходите от гастроентерит са 23 милиарда щатски долара годишно,[67] като е изчислено, че само тези от ротавирус възлизат на 1 милиард щатски долара годишно.[1]

Проучвания

[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем се разработва голям брой ваксини против гастроентерит. Сред разработваните са например ваксини против шигела и ентеротоксигенна Ешерихия коли (ETEC), два от водещите бактериални причинители на гастроентерит в света.[68][69]

При други животни

[редактиране | редактиране на кода]

Гастроентеритът при котките и кучетата се причинява от много от същите агенти, както при хората. Най-често срещаните като причини организми са: кампилобактерия, клостридиум дифициле, клостридиум перфрингенс и салмонела.[70] Голям брой токсични растения също могат да предизвикат такива симптоми.[71] Някои от агентите са по-специфични за определени видове животни. Преносимият коронавирусен гастроентерит например води до повръщане, диария и обезводняване.[72] Смята се, че е предаден на прасета от диви птици и за момента не съществува специфично лечение за него.[73] Вирусът обаче не се предава на хора.[74]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Singh, Amandeep. Pediatric Emergency Medicine Practice Acute Gastroenteritis – An Update // Emergency Medicine Practice 7 (7). Юли 2010.
  2. ↑ Tate JE, Burton AH, Boschi-Pinto C, Steele AD, Duque J, Parashar UD. 2008 estimate of worldwide rotavirus-associated mortality in children younger than 5 years before the introduction of universal rotavirus vaccination programmes: a systematic review and meta-analysis // The Lancet Infectious Diseases 12 (2). Февруари 2012. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70253-5. с. 136 – 41.
  3. ↑ Marshall JA, Bruggink LD. The dynamics of norovirus outbreak epidemics: recent insights // International Journal of Environmental Research and Public Health 8 (4). Април 2011. DOI:10.3390/ijerph8041141. с. 1141 – 9.
  4. ↑ Man SM. The clinical importance of emerging Campylobacter species // Nature Reviews. Gastroenterology & Hepatology 8 (12). Декември 2011. DOI:10.1038/nrgastro.2011.191. с. 669 – 85.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Eckardt AJ, Baumgart DC. Viral gastroenteritis in adults // Recent Patents on Anti-infective Drug Discovery 6 (1). януари 2011. с. 54 – 63.
  6. ↑ а б в г д е ж з и Webber, Roger. Communicable disease epidemiology and control: a global perspective. 3rd. Wallingford, Oxfordshire, Cabi, 2009. ISBN 978-1-84593-504-7. с. 79.
  7. ↑ а б в г д Galanis, E. Campylobacter and bacterial gastroenteritis. // CMAJ: Canadian Medical Association 177 (6). 2007 Sep 11. DOI:10.1503/cmaj.070660. с. 570 – 1.
  8. ↑ а б Meloni, A и др. Epidemiology and prevention of rotavirus infection: an underestimated issue? // The journal of maternal-fetal & neonatal medicine: the official journal of the European Association of Perinatal Medicine, the Federation of Asia and Oceania Perinatal Societies, the International Society of Perinatal Obstetricians 24 Suppl 2. 2011 Oct. DOI:10.3109/14767058.2011.601920. с. 48 – 51.
  9. ↑ Toolkit // DefeatDD. Архивиран от оригинала на 2012-04-27. Посетен на 3 май 2012.
  10. ↑ а б в г Management of acute diarrhoea and vomiting due to gastoenteritis in children under 5 // National Institute of Clinical Excellence. Април 2009.
  11. ↑ а б в г д е Tintinalli, Judith E. Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)). New York, McGraw-Hill Companies, 2010. ISBN 0-07-148480-9. с. 830 – 839.
  12. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Mandell 2010 Chp. 93
  13. ↑ а б в Elliott, EJ. Acute gastroenteritis in children. // BMJ (Clinical research ed.) 334 (7583). 2007 Jan 6. DOI:10.1136/bmj.39036.406169.80. с. 35 – 40.
  14. ↑ а б в г Szajewska, H и др. Gastrointestinal infections in the pediatric population. // Current opinion in gastroenterology 26 (1). 2010 Jan. DOI:10.1097/MOG.0b013e328333d799. с. 36 – 44.
  15. ↑ Dennehy PH. Viral gastroenteritis in children // The Pediatric Infectious Disease Journal 30 (1). януари 2011. DOI:10.1097/INF.0b013e3182059102. с. 63 – 4.
  16. ↑ а б в г д е ж Webb, A и др. Acute gastroenteritis in children. // Australian family physician 34 (4). 2005 Apr. с. 227 – 31.
  17. ↑ Desselberger U, Huppertz HI. Immune responses to rotavirus infection and vaccination and associated correlates of protection // The Journal of Infectious Diseases 203 (2). януари 2011. DOI:10.1093/infdis/jiq031. с. 188 – 95.
  18. ↑ Nyachuba, DG. Foodborne illness: is it on the rise? // Nutrition Reviews 68 (5). 2010 May. DOI:10.1111/j.1753-4887.2010.00286.x. с. 257 – 69.
  19. ↑ а б Charles, RC и др. Cholera in the 21st century. // Current opinion in infectious diseases 24 (5). 2011 Oct. DOI:10.1097/QCO.0b013e32834a88af. с. 472 – 7.
  20. ↑ Moudgal, V и др. Clostridium difficile colitis: a review. // Hospital practice (1995) 40 (1). 2012 Feb. DOI:10.3810/hp.2012.02.954. с. 139 – 48.
  21. ↑ Lin, Z и др. Staphylococcal enterocolitis: forgotten but not gone? // Digestive diseases and sciences 55 (5). 2010 May. с. 1200 – 7.
  22. ↑ а б Leonard, J и др. Systematic review of the risk of enteric infection in patients taking acid suppression. // The American journal of gastroenterology 102 (9). 2007 Sep. DOI:10.1111/j.1572-0241.2007.01275.x. с. 2047 – 56; quiz 2057.
  23. ↑ а б в г Escobedo, AA и др. Giardiasis: the ever-present threat of a neglected disease. // Infectious disorders drug targets 10 (5). 2010 Oct. с. 329 – 48.
  24. ↑ Lawrence, DT и др. Food poisoning. // Emergency medicine clinics of North America 25 (2). 2007 May. DOI:10.1016/j.emc.2007.02.014. с. 357 – 73; abstract ix.
  25. ↑ Steiner, MJ и др. Is this child dehydrated? // JAMA: the Journal of the American Medical Association 291 (22). 2004 Jun 9. DOI:10.1001/jama.291.22.2746. с. 2746 – 54.
  26. ↑ а б в The Oxford Textbook of Medicine. 4th. Oxford University Press, 2003. ISBN 0-19-262922-0. Архив на оригинала от 2012-03-21 в Wayback Machine.
  27. ↑ Viral Gastroenteritis // Center for Disease Control and Prevention. Февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2010-10-16. Посетен на 16 април 2012.
  28. ↑ а б в World Health Organization. Rotavirus vaccines: an update // Weekly epidemiological record 51 – 52 (84). Декември 2009. с. 533 – 540. Архивиран от оригинала на 2009-12-29. Посетен на 10 май 2012.
  29. ↑ Giaquinto, C и др. Summary of effectiveness and impact of rotavirus vaccination with the oral pentavalent rotavirus vaccine: a systematic review of the experience in industrialized countries // Human Vaccines 7. 2011 July. DOI:10.4161/hv.7.7.15511. с. 734 – 748. Архивиран от оригинала на 2013-02-17. Посетен на 10 май 2012.
  30. ↑ Jiang, V и др. Performance of rotavirus vaccines in developed and developing countries // Human Vaccines 6 (7). Юли 2010. с. 532 – 542. Архивиран от оригинала на 2013-02-17. Посетен на 10 май 2012.
  31. ↑ Patel, MM и др. Real-world impact of rotavirus vaccination. // The Pediatric Infectious Disease Journal 30 (1 Suppl). 2011 Jan. DOI:10.1097/INF.0b013e3181fefa1f. с. S1-5.
  32. ↑ US Center for Disease Control and Prevention. Delayed onset and diminished magnitude of rotavirus activity—United States, November 2007 – May 2008 // Morbidity and Mortality Weekly Report 57 (25). 2008. с. 697 – 700. Посетен на 3 май 2012.
  33. ↑ Reduction in rotavirus after vaccine introduction—United States, 2000 – 2009 // MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. 58 (41). Октомври 2009. с. 1146 – 9.
  34. ↑ Tate, JE и др. Uptake, impact, and effectiveness of rotavirus vaccination in the United States: review of the first 3 years of postlicensure data. // The Pediatric Infectious Disease Journal 30 (1 Suppl). 2011 Jan. DOI:10.1097/INF.0b013e3181fefdc0. с. S56-60.
  35. ↑ Sinclair, D и др. Oral vaccines for preventing cholera. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (3). 2011 Mar 16. DOI:10.1002/14651858.CD008603.pub2. с. CD008603.
  36. ↑ Alhashimi D, Al-Hashimi H, Fedorowicz Z. Antiemetics for reducing vomiting related to acute gastroenteritis in children and adolescents // Cochrane Database Syst Rev (2). 2009. DOI:10.1002/14651858.CD005506.pub4. с. CD005506.
  37. ↑ Tytgat GN. Hyoscine butylbromide: a review of its use in the treatment of abdominal cramping and pain // Drugs 67 (9). 2007. с. 1343 – 57.
  38. ↑ BestBets: Fluid Treatment of Gastroenteritis in Adults
  39. ↑ Canavan A, Arant BS. Diagnosis and management of dehydration in children // Am Fam Physician 80 (7). Октомври 2009. с. 692 – 6.
  40. ↑ Gregorio GV, Gonzales ML, Dans LF, Martinez EG. Polymer-based oral rehydration solution for treating acute watery diarrhoea // Cochrane Database Syst Rev (2). 2009. DOI:10.1002/14651858.CD006519.pub2. с. CD006519.
  41. ↑ а б в г King CK, Glass R, Bresee JS, Duggan C. Managing acute gastroenteritis among children: oral rehydration, maintenance, and nutritional therapy // MMWR Recomm Rep 52 (RR-16). Ноември 2003. с. 1 – 16.
  42. ↑ Allen SJ, Martinez EG, Gregorio GV, Dans LF. Probiotics for treating acute infectious diarrhoea // Cochrane Database Syst Rev 11 (11). 2010. DOI:10.1002/14651858.CD003048.pub3. с. CD003048.
  43. ↑ Hempel, S и др. Probiotics for the prevention and treatment of antibiotic-associated diarrhea: a systematic review and meta-analysis. // JAMA: the journal of the American Medical Association 307 (18). 2012 May 9. с. 1959 – 69.
  44. ↑ Mackway-Jones, Kevin. Does yogurt decrease acute diarrhoeal symptoms in children with acute gastroenteritis? // BestBets. Юни 2007.
  45. ↑ Telmesani, AM. Oral rehydration salts, zinc supplement and rota virus vaccine in the management of childhood acute diarrhea. // Journal of family and community medicine 17 (2). 2010 May. DOI:10.4103/1319-1683.71988. с. 79 – 82.
  46. ↑ DeCamp LR, Byerley JS, Doshi N, Steiner MJ. Use of antiemetic agents in acute gastroenteritis: a systematic review and meta-analysis // Arch Pediatr Adolesc Med 162 (9). Септември 2008. DOI:10.1001/archpedi.162.9.858. с. 858 – 65.
  47. ↑ Mehta S, Goldman RD. Ondansetron for acute gastroenteritis in children // Can Fam Physician 52 (11). 2006. с. 1397 – 8.
  48. ↑ а б Fedorowicz, Z и др. Antiemetics for reducing vomiting related to acute gastroenteritis in children and adolescents. // Cochrane database of systematic reviews (Online) 9 (9). 2011 Sep 7. DOI:10.1002/14651858.CD005506.pub5. с. CD005506.
  49. ↑ Sturm JJ, Hirsh DA, Schweickert A, Massey R, Simon HK. Ondansetron use in the pediatric emergency department and effects on hospitalization and return rates: are we masking alternative diagnoses? // Ann Emerg Med 55 (5). Май 2010. DOI:10.1016/j.annemergmed.2009.11.011. с. 415 – 22.
  50. ↑ Ondansetron // Lexi-Comp. Май 2011. Архивиран от оригинала на 2012-06-06. Посетен на 2012-09-17.
  51. ↑ Traa BS, Walker CL, Munos M, Black RE. Antibiotics for the treatment of dysentery in children // Int J Epidemiol 39 (Suppl 1). Април 2010. DOI:10.1093/ije/dyq024. с. i70–4.
  52. ↑ Grimwood K, Forbes DA. Acute and persistent diarrhea // Pediatr. Clin. North Am. 56 (6). Декември 2009. DOI:10.1016/j.pcl.2009.09.004. с. 1343 – 61.
  53. ↑ а б Mandell, Gerald L., Bennett, John E., Dolin, Raphael. Mandell's Principles and Practices of Infection Diseases. 6th. Churchill Livingstone, 2004. ISBN 0-443-06643-4. Архив на оригинала от 2013-10-18 в Wayback Machine.
  54. ↑ Christopher, PR и др. Antibiotic therapy for Shigella dysentery. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (8). 2010 Aug 4. DOI:10.1002/14651858.CD006784.pub4. с. CD006784.
  55. ↑ Effa, EE и др. Fluoroquinolones for treating typhoid and paratyphoid fever (enteric fever). // Cochrane database of systematic reviews (Online) (10). 2011 Oct 5. DOI:10.1002/14651858.CD004530.pub4. с. CD004530.
  56. ↑ Gonzales, ML и др. Antiamoebic drugs for treating amoebic colitis. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (2). 2009 Apr 15. DOI:10.1002/14651858.CD006085.pub2. с. CD006085.
  57. ↑ Harrison's Principles of Internal Medicine. 16th. McGraw-Hill. ISBN 0-07-140235-7. Архив на оригинала от 2012-08-04 в Wayback Machine.
  58. ↑ Feldman, Mark, Friedman, Lawrence S., Sleisenger, Marvin H. Sleisenger & Fordtran's Gastrointestinal and Liver Disease. 7th. Saunders, 2002. ISBN 0-7216-8973-6.
  59. ↑ Elliott, EJ. Acute gastroenteritis in children. // BMJ (Clinical research ed.) 334 (7583). 2007 Jan 6. DOI:10.1136/bmj.39036.406169.80. с. 35 – 40.
  60. ↑ Black, RE и др. Global, regional, and national causes of child mortality in 2008: a systematic analysis. // Lancet 375 (9730). 2010 Jun 5. DOI:10.1016/S0140-6736(10)60549-1. с. 1969 – 87.
  61. ↑ Tate, JE и др. 2008 estimate of worldwide rotavirus-associated mortality in children younger than 5 years before the introduction of universal rotavirus vaccination programmes: a systematic review and meta-analysis. // The Lancet infectious diseases 12 (2). 2012 Feb. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70253-5. с. 136 – 41.
  62. ↑ World Health Organization. Global networks for surveillance of rotavirus gastroenteritis, 2001 – 2008 // Weekly Epidemiological Record 47 (83). Ноември 2008. с. 421 – 428. Архивиран от оригинала на 2012-07-09. Посетен на 10 май 2012.
  63. ↑ Victora CG, Bryce J, Fontaine O, Monasch R. Reducing deaths from diarrhoea through oral rehydration therapy // Bull. World Health Organ. 78 (10). 2000. с. 1246 – 55.
  64. ↑ Gastroenteritis // Oxford English Dictionary 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-02. Посетен на 15 януари 2012.
  65. ↑ Rudy's List of Archaic Medical Terms, архив на оригинала от 9 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070709111154/http://www.antiquusmorbus.com/English/English.htm, посетен на 17 септември 2012 
  66. ↑ Flahault, A и др. [Epidemiology of viral gastroenteritis in France and Europe]. // Bulletin de l'Academie nationale de medecine 194 (8). 2010 Nov. с. 1415 – 24; discussion 1424 – 5.
  67. ↑ Albert, edited by Neil S. Skolnik; associate editor, Ross H. Essential infectious disease topics for primary care. Totowa, NJ, Humana Press, 2008. ISBN 978-1-58829-520-0. с. 66.
  68. ↑ World Health Organization. Enterotoxigenic Escherichia coli (ETEC) // Diarrhoeal Diseases. Архивиран от оригинала на 2011-12-30. Посетен на 3 май 2012.
  69. ↑ World Health Organization. Shigellosis // Diarrhoeal Diseases. Архивиран от оригинала на 2012-01-20. Посетен на 3 май 2012.
  70. ↑ Weese, JS. Bacterial enteritis in dogs and cats: diagnosis, therapy, and zoonotic potential. // The Veterinary clinics of North America. Small animal practice 41 (2). 2011 Mar. DOI:10.1016/j.cvsm.2010.12.005. с. 287 – 309.
  71. ↑ Rousseaux, Wanda Haschek, Matthew Wallig, Colin. Fundamentals of toxicologic pathology. 2nd ed. London, Academic, 2009. ISBN 9780123704696. с. 182.
  72. ↑ MacLachlan, edited by N. James и др. Fenner's veterinary virology. 4th ed. Amsterdam, Elsevier Academic Press, 2009. ISBN 9780123751584. с. 399.
  73. ↑ al.], edited by James G. Fox ... [et. Laboratory animal medicine. 2nd ed. Amsterdam, Academic Press, 2002. ISBN 9780122639517. с. 649.
  74. ↑ al.], edited by Jeffrey J. Zimmerman ... [et. Diseases of swine. 10th ed. Chichester, West Sussex, Wiley-Blackwell. ISBN 9780813822679. с. 504.
Notes
  • Dolin, [edited by] Gerald L. Mandell, John E. Bennett, Raphael. Mandell, Douglas, and Bennett's principles and practice of infectious diseases. 7th ed. Philadelphia, PA, Churchill Livingstone/Elsevier, 2010. ISBN 0-443-06839-9.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гастроентерит&oldid=11957396“.