Направо към съдържанието

Волфганг Амадеус Моцарт

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от В. А. Моцарт)
Моцарт пренасочва насам. За други значения вижте Моцарт (пояснение).
Волфганг Амадеус Моцарт
Johann Chrysostomos Wolfgang Gottlieb Mozart
австрийски композитор
Роден
Починал
5 декември 1791 г. (35 г.)
ПогребанВиена, Австрия
Религиякатолицизъм
Музикална кариера
СтилКласическа музика
ИнструментиПиано, клавесин, орган, цигулка
Активност1761 – 1791
Семейство
БащаЛеополд Моцарт
Братя/сестриМария Анна Моцарт
ДецаКарл Томас Моцарт
Подпис
Уебсайт
Волфганг Амадеус Моцарт в Общомедия

Волфганг Амадеус Моцарт (на немски: Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart, произношение на немски) [1] е влиятелен австрийски композитор от класическата епоха.

Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика, съществуващи през неговото време – общо над 600 композиции[2], много от които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, клавирната, оперната и хоровата музика. Той е сред най-популярните класически композитори.

Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като дотогава вече е написал около 450 творби.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и ранни години (1756 – 1761)

[редактиране | редактиране на кода]
Рожденото място на Моцарт на
ул. „Гетрийдегасе“ 9, Залцбург, Австрия

Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, по онова време център на Залцбургската архиепископия, княжество в границите на Свещената Римска империя. Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт (1720 – 1778). Той е най-малкото от седем деца в семейството, пет от които умират в ранна детска възраст. Жива остава по-голямата му сестра, Мария Анна Моцарт (1751 – 1829). На втория ден след раждането му е кръстен, като му е дадено името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите 2 имена са на светеца Йоан Златоуст, а 4-то име се променя няколко пъти през живота му: на латински: Amadeus; на немски: Gottlieb; на италиански: Amadeo. Самият Моцарт предпочита Волфганг.

Анонимен портрет на Моцарт като дете, вероятно от Пиетро Антонио Лоренцони, рисуван през 1763 г.

Родната къща на Моцарт се намира на улица „Гетрайдегасе“ 9 в град Залцбург. Известна е с големия си брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт, което я нарежда сред най-посещаваните места в града от любители на музиката от цял свят.

Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст[3], композира още от 5-годишен, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.

Пътешествия и гастроли

[редактиране | редактиране на кода]

1762 – 1773

[редактиране | редактиране на кода]
Баща, син и дъщеря Моцарт на гастроли, картина от 1763 г.

През 1762 г. бащата Леополд Моцарт предприема заедно със сина си Волфганг и дъщеря си Ана (също с музикален талант, която свири на клавесин) гастроли в Мюнхен и Виена, а след това – до Париж, Лондон и много други градове в Холандия, Германия и Швейцария. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл (както я наричат) на кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние дукати и златни кутии за енфие. Кралица Мария Тереза се залива от смях, крал Джордж III е очарован, а Гьоте си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“. През 1763 г. в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва Йохан Кристиан Бах, с когото се среща през 1764 и 1765 г. Пътуванията са изтощителни и понякога при примитивни условия [4], а отделно семейството често трябва да чака почтително и търпеливо да му бъде заплатено.[5]

Мария Ана, по-голямата сестра на Моцарт, с която гастролира из Европа

Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. През 1765 г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма „Суон енд харп“ от 12 до 3 ч. през нощта за 2 шилинга и 6 пенса. Семейството се прибира вкъщи през 1766 г., но 9 мес. по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според баща му малкият Волфганг е саботиран по настояване на Кристоф Вилибалд Глук. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От 1766 до 1769 г. живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела и други майстори. По същото време написва и първите си опери – „Аполон и Хиацинт“, „Мнимата наивница“, „Бастиен и Бастиена“.

Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 – 1773 на 3 пъти посещава Италия, където написва 2 опери и серенада, които са представени в Милано при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог Падре Мартини. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През 1773 г. посещава Виена, където написва няколко струнни квартета и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония.

През 1769 – 1781 г. е концертмайстор на придворната капела в Залцбург. На 16 декември 1771 г. архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен работодател обаче не е почитател на изкуствата. Той налага основни правила за свирене по време на литургии – музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 минути. „Живея в страна, където музиката има много малко късмет“, споделя Моцарт в едно писмо.

От друга страна Моцарт е с късмет, че има работа. По онова време музикантите не са на почит и извън църквата музиката също не е на почит. В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша без особено внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.

1773 – 1781

[редактиране | редактиране на кода]
Бащата Леополд Моцарт

Периода от 1774 до 1777 г. прекарва в Залцбург, като през това време написва симфонии и своите концерти за цигулка, 6 сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано.

Моцарт не е щастлив в родния си град. През 1776 г. решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го освободи и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Иска да живее с удобствата на аристократ, макар да не харесва тяхната суета и среда. Днес има съмнения, че Моцарт е страдал от синдрома на Турет – характерен с гримаси, тикове и употреба на псувни и мръсни думи. След 1 г. подготовка през 1777 г. Моцарт заминава с майка си най-напред за Мюнхен, след това – за Аугсбург и накрая за Манхайм,[6] където се сприятелява с много други музиканти. Там се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикално семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за Париж на 14 март 1778 г. Това е дълго пътуване с карета, придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На 3 юли 1778 г. майка му се разболява тежко и умира.

Годините 1779 – 1780 прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през 1781 г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.

Кариера във Виена (1781 – 1791)

[редактиране | редактиране на кода]
Известен портрет на Моцарт

Моцарт е само на 25 г. през 1781, а зад гърба си има вече огромен брой музикални произведения. Но той чувства празнота, защото обществото не може да познае гения и по онова време той единствен вярва и знае, че е най-великият музикант и композитор. Висок е само 160 см, слаб и с бледа кожа.[7]

Новата кариера на Моцарт във Виена започва окуражаващо. Той изнася концерти като пианист, а също така композира и се утвърждава като много добър композитор. През 1782 г. пише операта „Отвличане от сарая“ по поръчка на император Йозеф II, чиято премиера на 16 юли 1782 г. преминава при небивал успех. Веднага след това започва да се поставя във всички немскоговорещи страни. В периода 1782 – 1783 г. Волфганг усилено изучава Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Моцарт и Йозеф Хайдн стават приятели, като от 1783 до 1785 г. Моцарт създава 6-те знаменити струнни квартета, посветени на Й. Хайдн, който е майстор в този жанр и който е дълбоко поласкан и трогнат от жеста.

От 1786 г. настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта „Сватбата на Фигаро“ за рекордните 5 – 6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в Прага жъне огромен успех. На следващата година в Прага по поръчка на директора на операта той написва новата си опера „Дон Жуан“. От 1787 г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. Няколко месеца преди премиерата през октомври, на 28 май 1787 г., умира баща му Леополд. Това го съкрушава и оказва влияние върху написването на отделните партии на операта. През 1790 г. написва операта „Така правят всички“, а в годината на смъртта си (1791) – „Вълшебната флейта“. Освен опери той пише сонати, концерти и симфонии.

Моцарт живее във Виена до края на живота си. Предприема пътувания до Прага, Берлин (1789), Франкфурт (1791) по различни поводи.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]
Констанца Вебер, съпругата на Моцарт

Волфганг Амадеус Моцарт се запознава с третата дъщеря на госпожа Вебер – Констанца. Той е на 26, а тя на 19 г. Двамата решават да сключат брак на 4 август 1782 г. в катедралата „Сент Етиен“.[8] Баща му никога не одобрява този брак, дори се опитва да го спре, но писмото му пристига твърде късно. Той се държи много резервирано към снаха си до края на живота си.

Въпреки всичко това, следват 9 години щастлив брак, младите се смеят заедно, а щедростта им е пословична и парите бързо свършват. Констанца не е красива като по-голямата си сестра, но има добро сърце и се грижи за съпруга си. През по-голямата част от брака, тя е болнава или бременна и често прекарва дълго време на легло. За 9 г. ражда 6 деца, но само 2 от тях остават живи.

Карл и Франц, единствените останали живи деца на Волфганг и Констанца

Съпруга:

Деца:

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]
Антонио Салиери

Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1 ч. сутринта на 5 декември 1791 г. след кратко боледуване, ненавършил 36 г. Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.

Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот. Той прекарва ангини, шарка, пневмония, бронхит и ревматизъм. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около 25 август 1791), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането му във Виена състоянието му значително се влошава, обхваща го депресия и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.

На 20 ноември същата година Моцарт е прикован на легло. Той страда от подуване, болки и повръщане. Симптомите са описани като подуване на ръцете и краката[9], които стават почти неподвижни, последвано от внезапно повръщане. Моцарт е в съзнание почти до последните часове преди смъртта си. Тялото му се подува до такава степен, че не може да седне в леглото, да се обърне и дори да се движи.[10]

Волфганг е убеден, че е натровен. Почти веднага след смъртта му започват да се разпространяват слухове, че е отровен от Антонио Салиери, който му е завиждал на таланта. Много изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза като несъстоятелна – според тях най-вероятната причина за смъртта на композитора е силната му преумора и изтощение, съчетана с бъбречно заболяване.[11]

Професор Готфрид Тихи, палеонтолог в Залцбургския университет, след изследване на черепа на Моцарт открива следи от черепно-мозъчна травма, започваща от лявото слепоочие към темето. Според него след травмата костите не са зараснали правилно. Съществува голяма вероятност това да е причинило вътрешни кръвоизливи и инфекции и, съчетано с бъбречната недостатъчност, да е причинило смъртта.

Последните дни на Моцарт, картина от 1873

Волфганг Амадеус Моцарт е погребан в общ гроб, а близките му и особено Констанца са съкрушени. Но тя бързо се съвзема, защото има 2 невръстни сина, за които трябва да се грижи, а и нейният съпруг оставя много дългове, които тя трябва да изплати. Тя моли тогавашния император Леополд II за пенсия и организира серия от концерти с музика на Моцарт, като публикува и част от творбите му. Омъжва се повторно и с помощта на втория си съпруг публикува биография на Волфганг Амадеус Моцарт през 1826 г.

Медицината по времето на Моцарт е на доста примитивно ниво и по данните, останали оттогава, е почти невъзможно да се каже със сигурност каква е причината за смъртта му и да се даде категорична диагноза. Всички по-късни усилия да се уточни диагнозата могат да разчитат само на различни интерпретации на записаните симптоми.

Някои специалисти са на мнение, че смъртта му се дължи на небрежността и нехайството на лекарите.

Една по-скорошна хипотеза е, че Моцарт е взимал лекарства, съдържащи антимон, и е възможно да се е натровил с тях.[12] Съществува и хипотезата, че Волфганг Амадеус Моцарт е починал по естествени причини. Съвременни изследователи твърдят, че неговите симптоми може би са проява на трихинелоза.[13]

Характер и маниер на композиране

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Моцарт във Виена

Въпросът как Моцарт създава музикалните си произведения е дискутиран, изучаван и обсъждан дълго време. През XIX век вижданията за това са по-скоро забулени в романтика и митология. Днес изследванията са много по-задълбочени и се основават на действителни документи, писма и много по-задълбочени анализи.

Съхранено писмо на Моцарт до неговия баща Леополд от 31 юли 1778 г. показва, че композирането за него е активна и съзидателна дейност, продукт на неговия интелект. Това противоречи на популярното вярване, че творците очакват „вдъхновението“. Поне в случая на Волфганг това изглежда не е истина.

Моцарт често използва чернови, но огромна част от тях са унищожени от неговата вдовица Констанца,[14] около 320 са запазени, но това представлява само 10% от всичките му композиции.[14]

Улрих Конрад в своята книга[15] разкрива системата на Моцарт за писане на музикални произведения, изучавайки неговите чернови и други запазени документи. Моцарт запълва линиите най-напред на мелодията, понякога и на баса, като оставя празни линии, които да се запълнят по-късно. След като според неговите преценки творбата е завършена (практика, която ползва след 1784 г.), той я вписва в собствения си каталог Verzeichnüss aller meiner Werke („Каталог от мои творби“). Въпреки че този етап може да се нарече „последен проект“, той не е окончателен. Окончателният вариант е, когато написва всичко на чисто с четлив почерк и включва бележки и забележки към творбата.

Това се потвърждава от друго писмо до баща му (30 декември 1780 г.), в което описва работата си в Мюнхен над операта Идоменей, където Моцарт прави разлика между композирана и написана музика. Според Конрад в този момент Моцарт е имал „последния проект“, но не и окончателния пълен и завършен вариант.

Около 150 от запазените творби на Моцарт са незавършени. Това представлява около 25% от всички негови запазени произведения.[14] Не се знае защо толкова много от тях са останали незавършени. Сред възможните причини е, че вероятността и надеждата за продажба или представление са изчезвали по време на композирането. Моцарт често пише по поръчка и самият той заявява, че не би писал нещо без повод.[16]

Импровизация

[редактиране | редактиране на кода]

Както по всичко личи, Волфганг Амадеус Моцарт има гениалната способност да композира на място т.е. да импровизира почти моментално при зададена тема. Тази си дарба той притежава още като дете. Едва 6-годишен, той изпълнява сложни пиеси за пиано, като импровизира на местата, където малките му ръце не могат да се разтворят достатъчно, за да достигнат необходимия клавиш. Той променя пасажи, добавя странни вариации и импровизира в продължение на часове с необикновена фантазия.[17]

Като юноша, Моцарт дава концерт във Венеция, Италия на 5 март 1771 г. Според очевидци много известен и опитен композитор му задава музикална тема за фуга, върху която той работи в продължение на 1 час с такъв научен подход, умелост, хармония и точен ритъм, че дори и най-добрите познавачи в тази област остават удивени.[18]

Моцарт продължава да импровизира и като по-възрастен. Така например на концерта си в Прага през 1787 г. при изпълнението на симфония номер 38 („Пражката симфония“) той завършва с половин час импровизации.[19][20]

Понякога, не успявайки да довърши дадена симфония или концерт преди деня на представлението, той импровизира края пред самата аудитория. Такъв случай е с концерта за пиано № 26, чиято премиера е на 24 февруари 1788 г.

Музикална памет

[редактиране | редактиране на кода]

Моцарт притежава уникална и невероятна музикална памет, но все пак не такава, каквато се разпространява като легенда за него. Споменатите по-горе чернови и употребата на клавиши не биха били необходими, ако композиторът притежаваше свръхчовешки възможности.

Все пак той притежава изключителна памет и способност за възпроизвеждане на музиката. Отново в писмо до баща си (от 8 април 1781 г.) той споменава, че е успял да напише частта на цигулката от дадена соната за цигулка само за 1 час в нощта преди изпълнението.[21][22] Подобна история се случва и с друга соната за цигулка, изпълнена на 29 април 1784 г.[23]

Именно поради паметливостта си и импровизаторските си качества Волфганг често преди концерт не записва отделни части на произведенията си, а ги оставя да съществуват само в главата му. Друга проява на неговата забележителна музикална памет е, че може да изсвири дадено музикално произведение или да напише нотите за него, след като го е чул само веднъж. Той запомня и транскрибира „Miserere“ едва 14-годишен.

Произведения, стил и нововъведения

[редактиране | редактиране на кода]
„Реквиемът“ на Моцарт

Музиката на Волфганг Амадеус Моцарт[24] е своеобразен и типичен пример на класическия стил. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил – своеобразна негативна реакция, насочена против стила барок. Когато се появява Моцарт, той връща сложността на епохата на барока, но го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.

Моцарт е многостранен и гъвкав композитор, който пише във всички музикални жанрове, познати дотогава – концерти, опери, симфонии, но им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително меси, но и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.

Всички основни характеристики на класическия стил присъстват в музиката му – чистота, баланс, прозрачност, сила.[25] Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната дотогава степен на артистичност.

Той запазва през целия си живот способността и дарбата си да запомня и адаптира ценни части от музиката на други композитори, за което допринясят несъмнено и многобройните му пътувания.[26] От малък развива имитаторските си качества. В Лондон, още като дете, среща Йохан Кристиян Бах и се запознава с музиката му, в Париж и Виена се среща с много други известни композитори, които оказват своето влияние в по-нататъшните му търсения. В Италия се запознава с италианската увертюра и операта буфа. Със съзряването си Волфганг Амадеус Моцарт започва да включва все повече елементи от барока и често пренася вниманието си от инструменталната музика към операта.

Опери

[редактиране | редактиране на кода]

Моцарт създава опери във всички жанрове: опера буфа, като например „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички“; опера серия, като „Идоменей“; опера зингшпил с типичен пример „Вълшебната флейта“.

В по-късните си опери прави промени в оркестъра, инструментите и тоналността, като създава много по-дълбока емоционалност и драматичен ефект. Така опитът му от инструменталните композиции влияе на оперите: техническите му умения при използване на оркестъра при разработването на концерти и симфонии оказват влияние на оркестрацията на операта. От друга страна опитът му в драматизиране на оперите и психологическият ефект са използвани в инструменталните му композиции.[27]

Оперите на Моцарт
Година на създаване Име в оригинал Име на български
1767 Die Schuldigkeit des ersten Gebots (KV 35) Дългът към първата заповед
1767 Apollo und Hyacinth (KV 38) Аполон и Хиацинт
1768 Bastien und Bastienne (KV 50) Бастиен и Бастиена
1768 La finta semplice (KV 51) Мнимата наивница
1770 Mitridate, re di Ponto (KV 87) Митридат, цар понтийски
1771 Ascanio in Alba (KV 111) Асканио в Алба
1771 Il sogno di Scipione (KV 126) Сънят на Сципион
1772 Lucio Silla (KV 135) Луций Сула
1775 La finta giardiniera/Die Gärtnerin aus Liebe (KV 196) Мнимата градинарка
1775 Il re pastore (KV 208) Кралят пастир
1780 Zaide (KV 344), Fragment Заиде
1781 Idomeneo (KV 366) Идоменей
1782 Die Entführung aus dem Serail (KV 384) Отвличане от сарая
1783 L'oca del Cairo (KV 422), Fragment Гъската от Кайро
1783 Lo sposo deluso ossia La rivalità di tre donne per un solo amante (KV 430), Fragment Измаменият жених
1786 Der Schauspieldirektor (KV 486) Театралният директор
1786 Le nozze di Figaro (KV 492) Сватбата на Фигаро
1787 Il dissoluto punito ossia il Don Giovanni (KV 527) Дон Жуан
1790 Così fan tutte ossia La scuola degli amanti (KV 588) Така правят всички
1791 Die Zauberflöte (KV 620) Вълшебната флейта
1791 La clemenza di Tito (KV 621) Милосърдието на Тит

Симфонии

[редактиране | редактиране на кода]

Писането на симфонии покрива период от 24 г. – от 1764 г. до 1788 г. Според последните проучвания Моцарт не написва само 41 симфонии, както е в традиционните издания, а всъщност има 68 завършени творби от този тип. Въпреки това е запазено оригиналното номериране и последната му симфония носи № 41. Някои от симфониите са без номер, а други са преработени от Моцарт след първоначалната им версия. Симфониите с номера от 1 до 13 са писани в детските му години, както и голям брой от тези без номера.

Номер KV KV6 Тоналност История на създаването
1 016 016 ми бемол мажор 1764 o. 1765
без номер Anh. 220 016a ла минор 1765?
2 017 017 си бемол мажор 1765
3 018 018 ми бемол мажор 1765
4 019 019 ре мажор 1765 започната
без номер Anh. 223 019a фа мажор 1765 започната
без номер Anh. 222 019b до мажор 1765 започната
5 022 022 си бемол мажор 01765-12 декември 1765
без номер Anh. 221 045a сол мажор 1766
43 076 042a фа мажор 1767?
6 043 043 фа мажор 1767 завършена
7 045 045 ре мажор 1767/68 зимата
55 Anh. 214 045b си бемол мажор 01768-01 януари 1768?
8 048 048 ре мажор 01768-12-13 13 декември 1768
без номер Anh. 215 066c ре мажор 1769?
без номер Anh. 217 066d си бемол мажор 1769?
без номер Anh. 218 066e си бемол мажор 1769?
9 073 073 до мажор 1772?
44 081 073l ре мажор 01770-04-25 25 април 1770
47 097 073m ре мажор 1770?
45 095 073n ре мажор 1770?
10 074 074 сол мажор 1770
11 084 073q ре мажор 1770
54 Anh. 216 0Anh. C 11.03 си бемол мажор 1771 лятото?
42 075 075 фа мажор 1771?
12 110 075b сол мажор 01771-07 юли 1771
46 096 111b до мажор 1771?
48 098 Anh. C 11.04 фа мажор 1771?
13 112 112 фа мажор 01771-11-02 2 ноември 1771
14 114 114 ла мажор 01771-12-30 30 декември 1771
15 124 124 сол мажор 01772-01-21 21 януари 1772
16 128 128 до мажор 01772-05 май 1772
17 129 129 сол мажор 01772-05 май 1772
18 130 130 фа мажор 01772-05 май 1772
10 132 132 ми бемол мажор 01772-07 юли 1772
20 133 133 ре мажор 01772-07 юли 1772
21 134 134 ла мажор 01772-08 август 1772
50 161 u. 163 141a ре мажор 1772? завършена
22 162 162 до мажор 01773-04 април 1773
23 181 162b ре мажор 01773-05-19 19 май 1773
24 182 173dA си бемол мажор 01773-10-03 3 октомври 1773
25 183 173dB сол минор 01773-10-05 5 октомври 1773
26 184 161a ми бемол мажор 01773-03-30 30 март 1773
27 199 161b сол мажор 01773-04-10 10 април 1773
28 200 189k до мажор 01774-11-17 17 ноември 1774
29 201 186a ла мажор 01774-04-06 6 април 1774
30 202 186b ре мажор 01774-05-05 5 май 1774
31 297 300a ре мажор 01778-06 юни 1778
32 318 318 сол мажор 01779-04-26 26 април 1779
33 319 319 си бемол мажор 01779-07-09 9 юли 1779
34 338 338 до мажор 01780-08-29 29 август 1780
35 385 385 ре мажор 01782-07 юли 1782
36 425 425 до мажор 01783-11 ноември 1783
37 444 425a сол мажор 01783-11 ноември 1783?
38 504 504 ре мажор 01786-12-06 6 декември 1786
39 543 543 ми бемол мажор 01788-06 юни 1788
40 550 550 сол минор 01788-07 юли 1788
41 551 551 до мажор 01788-08 август 1788

Фрагменти от 40 симфония

[редактиране | редактиране на кода]

Инструментални концерти

[редактиране | редактиране на кода]

Моцарт е композирал концерти за редица инструменти – пиано, цигулка, валдхорна, фагот, обой, флейта, кларинет, както и за няколко инструмента.[28]

Концерти за пиано и оркестър

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Концерти за пиано и оркестър от Моцарт

Концертите за пиано и оркестър имат номера от 1 до 27. Първите четири концерта са ранни произведения и представляват аранжименти и транскрипции на сонати от негови съвременници – Раупах, Хонауер, Шоберт, Екар и Карл Филип Емануел Бах. Освен това има три концерта без номера (KV 107), които са адаптация на клавирни сонати на Йохан Себастиан Бах. Концерт № 7 е композиран за 3 пиана, а № 10 – за две. Останалите 21 концерта са оригинални творби за соло пиано със съпровод на оркестър. 15 от тези концерти са композирани между 1782 и 1786 г. В последните 5 години от живота си Моцарт композира само 2 концерта – № 26 и № 27.

Като интересен факт може да се изтъкне, че от всичките 27 концерта за пиано само два са в минорна тоналност – № 20 в ре минор и № 24 в до минор.

По-долу е даден списък с всички концерти за пиано и оркестър, както и две композиции за пиано и оркестър. Рондо в ре мажор е композирано като алтернативна трета част на концерта за пиано № 5, а Рондо в ла мажор, в ръкописа, продаден от съпругата на Моцарт, е недовършена композиция, която впоследствие е възстановена въз основа на неподписани ръкописи през 1936 г. от музиколога Алфред Айнщайн. Според него това рондо е било предназначено за трета част на концерт № 12.

Концерти за пиано и оркестър
Номер KV Тоналност
1 37 фа мажор
2 39 си бемол мажор
3 40 ре мажор
4 41 сол мажор
Три концерта

без номер

107 ре мажор

сол мажор

ми бемол мажор

5 175 ре мажор
6 238 си бемол мажор
7

за три пиана

242 сол мажор
8 246 до мажор,

„Lützow“

9 271 ми бемол мажор,

„Jeunehomme“

10

за две пиана

365 ми бемол мажор,
11 413/387a фа мажор
12 414/385p ла мажор
13 415/387b до мажор
14 449 ми бемол мажор
15 450 си бемол мажор
16 451 ре мажор
17 453 сол мажор
18 456 си бемол мажор
19 459 фа мажор
20 466 ре минор
21 467 до мажор
22 482 ми бемол мажор
23 488 ла мажор
24 491 до минор
25 503 до мажор
26 537 ре мажор,
27 595 си бемол мажор
Рондо 382 ре мажор
Рондо 386 ла мажор

Концерти за цигулка и оркестър

[редактиране | редактиране на кода]

Моцарт композира петте концерта за цигулка около 1775 г. в Залцбург. Те се отличават с красотата на мелодиите и умелото използване на изразителните и технически възможности на инструмента.

  • Концерт за цигулка и оркестър № 1 в си бемол мажор, KV 207 (1775)
  • Концерт за цигулка и оркестър № 2 в ре мажор, KV 211 (1775)
  • Концерт за цигулка и оркестър № 3 в сол мажор, KV 216 (1775)
  • Концерт за цигулка и оркестър № 4 в ре мажор, KV 218 (1775)
  • Концерт за цигулка и оркестър № 5 в ла мажор, KV 219 (1775)

Моцарт е композирал също още три произведения за соло цигулка и оркестър:

  • Адажио за цигулка и оркестър в ми мажор, KV 261 (1776)
  • Рондо за цигулка и оркестър в си бемол мажор, KV 269 (между 1775 и 1777)
  • Рондо за цигулка и оркестър в до мажор, KV 373 (1781)

Освен тези произведения, има два концерта за цигулка и оркестър, които се приписват на Моцарт без безспорни доказателства за авторството му.

  • Концерт за цигулка и оркестър в ми бемол мажор KV 268 (№ 6) (1780) (вероятно композиран от Йохан Фридрих Ек[29])
  • Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, KV 271a (№ 7) (1777)

Концерти за духови инструменти

[редактиране | редактиране на кода]

Освен популярните концерти за цигулка и пиано, Моцарт твори и редица концерти за различни духови инструменти: валдхорна, кларинет, фагот, обой и флейта.

Концерти за валдхорна и оркестър

Може да се каже, че четирите концерта за валдхорна на Моцарт са сред най-често изпълняваните концерти в репертоара на професионалните валдхорнисти. Те са написани за приятеля на Моцарт, валдхорниста Йозеф Лойтгеб (Лайтгеб), с виртуозни изразни средства, които позволяват на изпълнителя да покаже различни интерпретаторски възможности с използваните по това време валдхорни без вентили (клапи).

Концертите за валдхорна се характеризират с елегантен и шеговит диалог между солиста и оркестъра. Някои от автографите на тези концерти съдържат шеги, насочени към Лойтгеб.

  • Концерт за валдхорна № 1 в ре мажор, KV 412 (1791)
  • Концерт за валдхорна № 2 в ми бемол мажор, KV 417 (1783)
  • Концерт за валдхорна № 3 в ми бемол мажор, KV 447 (около 1784 – 87)
  • Концерт за валдхорна № 4 в ми бемол мажор, KV 495 (1786)
Концерт за обой и оркестър
  • Концерт за обой в до мажор, KV 314 (1777 – 78) (със същия номер в каталога на Кьохел е отбелязан и вторият концерт за флейта, но той е аранжимент на концерта за обой)
Концерти за флейта и оркестър
  • Концерт за флейта № 1 в сол мажор, KV 313 (1778)
  • Концерт за флейта № 2 в ре мажор, KV 314 (1778) (този концерт е транскрипция на концерта за обой със същия номер по Кьохел)
  • Концерт за флейта, арфа и оркестър в до мажор, KV 299 (1778)
  • Анданте за флейта и оркестър в до мажор, KV 315/285e (1778)
Концерт за кларинет и оркестър
 Основна статия: Концерт за кларинет и оркестър от Моцарт

Едно от последните произведения на Моцарт е популярният концерт за кларинет и оркестър в ла мажор, KV 622. Написан е през 1791 г. и е последното напълно завършено инструментално произведение на Моцарт. Този концерт присъства в репертоара на повечето професионални кларинетисти. Той е толкова популярен, че звучи и в редица филми, извън тези за Моцарт. В българския филм Хълмът на боровинките в една от сцените звучи цялата втора част (адажио) на този концерт.

  • Концерт за кларинет и оркестър в ла мажор, KV 622 (1791)
Концерт за фагот и оркестър
  • Концерт за фагот и оркестър в си бемол мажор, KV 191 (1774)

Симфонии-концертанте

[редактиране | редактиране на кода]
  • Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор, KV 364 (1779)
  • Симфония-концертанте за обой, кларинет, валдхорна, фагот и оркестър в ми бемол мажор, KV 297b (Вероятно недостоверен аранжимент на изгубена симфония-концертанте за флейта, обой, валдхорна, фагот и оркестър от 1778)

Съществуват още две произведения от този жанр, които са композирани по същото време, но са останали незавършени:

  • Симфония-концертанте за цигулка, виола, виолончело и оркестър в ла мажор, KV 320e (ок. 1779, откъс)
  • Симфония-концертанте за пиано, цигулка и оркестър в ре мажор, KV Anh. 56 (1778, откъс)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Филми за Моцарт

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кръщелното му име е Йоханес Кризостомус Волфгангус Теофилус Моцарт. Моцарт носи много и различни имена през живота си в резултат както от тогавашната църковна традиция, така и частично от факта, че е говорил множество езици и свободно е адаптирал името си към други езици.
  2. ↑ Köchel Verzeichnis Архив на оригинала от 2009-06-05 в Wayback Machine.Виж електронно копие на каталога
  3. ↑ Моцарт – гений за 35 години и за вечността
  4. ↑ Halliwell 1998, pp. 51, 53
  5. ↑ Halliwell 1998, pp. 47 – 48
  6. ↑ Sadie, Stanley, ed. (1998). The New Grove Dictionary of Opera. New York: Grove's Dictionaries of Music Inc. ISBN 978-0-333-73432-2. OCLC 39160203.
  7. ↑ Моцарт – божественото дете
  8. ↑ Mozart a Vienne, архив на оригинала от 9 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090209003530/http://wa-mozart.net/vienne.htm, посетен на 31 май 2009 
  9. ↑ Alfred Borowitz, „Salieri and the 'Murder' of Mozart.“ Musical Quarterly. 59.2 (Apr. 1973). 265 – 6
  10. ↑ Experts, including CU professor, rule out foul play in the death of Mozart Cornell Chronicle, 2000-02-17, by Franklin Crawford
  11. ↑ Травма причинила смъртта на Моцарт[неработеща препратка], Салиери бил негов приятел, а не отровител, твърдят специалистите
  12. ↑ John Emsley. The Elements of Murder: A History of Poison. New York, Oxford University Press, May 2005. ISBN 0-19-280599-1. с. 220 – 221.
  13. ↑ Trichinellosis Is Unlikely to Be Responsible for Mozart's Death; Hirschmann, Jan V. „What Killed Mozart?“ // Архивиран от оригинала на 2009-08-16. Посетен на 2010-12-02.
  14. ↑ а б в Solomon 1995, 310
  15. ↑ Solomon's (1995) relies on his book Mozarts Schaffenweise: Studien zu den Werkautographen, Skizzen und Entwurfen („Mozart's method of composition: studies of the autograph scores, sketches, and drafts“), Göttingen 1992.
  16. ↑ Braunbehrens (1990, 147); Zaslaw (1994)
  17. ↑ Deutsch 1965, 512
  18. ↑ Quoted in Solomon (1995, 543)
  19. ↑ Solomon 1995, 419
  20. ↑ Quoted in Deutsch (1965, 477)
  21. ↑ Solomon 1995, 309. Irving (2006, 474) suggests it is not certain that K. 379/373a was the particular sonata Mozart was referring to.
  22. ↑ quoted from Solomon 1995, 309
  23. ↑ Irving (2006, 474)
  24. ↑ Пълен списък с произведения
  25. ↑ Charles Rosen. The Classical Style. W. W. Norton & Company, 1998. ISBN 0393317129. с. 324.
  26. ↑ Solomon (1995, ch. 8)
  27. ↑ Alfred Einstein. Mozart: His Character, His Work. Oxford University Press, 31.12.1965. ISBN 0195007328.
  28. ↑ Каталог на Кьохел (Köchel Verzeichnis)
  29. ↑ King, Alec Hyatt. Some Aspects of Recent Mozart Research // Journal of the Royal Musical Association 100 (1). 1973. DOI:10.1093/jrma/100.1.1. OCLC 478409660. с. 9 – 10.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Моцарт
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Волфганг Амадеус Моцарт.
Творби
Влияния
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Волфганг_Амадеус_Моцарт&oldid=12389661“.