Връв (село)

Връв
	Връв
	Връв Връв
Общи данни
Население	264 души (15 март 2024 г.); 11,6 души/km²
Землище	22,823 km²
Надм. височина	42 m
Пощ. код	3779
Тел. код	09344
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	12317
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община; – кмет	Брегово; Илиян Бърсанов ; (ГЕРБ; 2019)

Връ̀в е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

География

Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България.

Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад до брега, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин.

Селото отстои на 30 км от областния град Видин и на 12 км от общинския център град Брегово, като пътищата са от републиканската пътна мрежа и са асфалтирани.

История

Древност и Античност

В землището на с. Връв е регистрирано селище от средната и късна бронзова епохи, около III век пр.н.е. Обектът се намира на брега на река Дунав, под изоставения стадион на селото на площ от около 4 дка. Реката ежегодно унищожава части от обекта.^[2]

Около I век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на днешните село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав.^[3] За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано.^[4] Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари, бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.^[4]

Ново време

Дортикум е отбелязан на западноевропейски географски карти от края на XVI век. Селището се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античния кастел не е определено съвсем правилно. Малко след него френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.^[4]

През 1879 г. свидетелства за селото оставя и Феликс Каниц.^[5]

През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.^[6]

През 1950 – 1952 г., по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.^[7]

Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.^[8]

Население

Във Връв живеят главно власи – население, което в миналото говори румънски диалект и има православно вероизповедание.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

	Численост	Дял (в %)
Общо	349	100,00
Българи	340	97,42
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	6	1,71
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	2	0,57

Политика

Кметски наместник в момента (2022г.) е Валентина Иванова.

Между 2000г., както и през 2007г. за кмет е избран (при преки избори) Софрони Ников. По професия ветеринарен лекар, с владеене на руски и френски език, по време на мандите му са осъществени редица проекти, в т.ч. детски кът и беседка ("Рибарско селище") край река Дунав.

Мандатът между 2004г. и 2007г. печели Симеон Мицов, който е един от създателите на курорта Слънчев бряг^[10]. По негова инициатива, с.Връв е посетено през 2004г. от тогавашния премиер, Симеон Сакскобургготски. Мицов е автор на няколко книги и стихосбирки^[11], както и един от организаторите на антологията със стихотворения на поети от с.Връв ("Брегът на моите деди").

Културни и природни забележителности

В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри и не е подходяща за посещения. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.

Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов и диво къмпингуване. През юли 2022г. МОСВ обяви местността „Остров Тимок“ от над 6 декара (в землището на с. Връв) за защитена местност. Целта е опазване местообитания на застрашени, редки и уязвими водолюбиви и водоплаващи птици, които гнездят по Дунавските острови, като голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък корморан (Microcarbo pygmeus), сива чапла (Ardea cinerea), малка бяла чапла (Egretta garzetta) и лопатарка (Platalea leucorodia). Територията е с характерен речен ландшафт, вкл. заливни гори, които са подходящо място за почивка на консервационно значими видове птици и потенциално място за тяхно гнездене^[12].

Църквата „Свети Николай Чудотворец“, която е паметник на културата, е построена през 1867г. и осветена през 1880г. Изписана е от няколко зографи, в т.ч. дебърският зограф Кръсто Янков.^[13] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.^[14]

Редовни събития

Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.

Личности

Родени

доц. д-р Страхил Попов – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969-2010)
Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
Зорница Еленкова – логопед и юрист
Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничния оркестър на Българското национално радио
Симеон Мицов- създател на Българското движение „Син флаг“ /1993/, което е член на Световната фондация за екологично образование
Милен Радуканов – футболист от ЦСКА и Левски

Местности

В землището на Връв има 12 местности:

Връвски Отар
Край Дунава
Валя турку
Валя дънка
Гламия
Черниците
Край селото
Перлакови салкъми
Уния Барне
Отара
Селище
Ливадите

Други

През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Стефан Александров, Фионера Филипова, Николай Казашки. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ПО БРЕГА НА Р. ДУНАВ ОТ УСТИЕТО НА Р. ТИМОК ДО УСТИЕТО НА Р. СКОМЛЯ В ОБЩИНИ БРЕГОВО, НОВО СЕЛО, ВИДИН И ДИМОВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.807
↑ http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm
↑ ^а ^б ^в archaeology.travelguide.bg^{[неработеща препратка]}
↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
↑ Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ бр. 6 от 20 януари 1978 г.
↑ Груев 2009, с. 206.
↑ Груев 2009, с. 230 – 232.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Видински алманах
↑ Национална Академична Библиотечно-Информационна Система
↑ МОСВ обяви 5 нови защитени територии
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.

Цитирани източници

Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки

razmisli.wordpress.com

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Стефан Александров, Фионера Филипова, Николай Казашки. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ПО БРЕГА НА Р. ДУНАВ ОТ УСТИЕТО НА Р. ТИМОК ДО УСТИЕТО НА Р. СКОМЛЯ В ОБЩИНИ БРЕГОВО, НОВО СЕЛО, ВИДИН И ДИМОВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.807

[3] ttp://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm

[archaeology.travelguide.bg-4] а ^б ^в archaeology.travelguide.bg^{[неработеща препратка]}

[5] Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.

[6] Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ бр. 6 от 20 януари 1978 г.

[Груев2009206-7] Груев 2009, с. 206.

[Груев2009230&#32;–&#32;232-8] Груев 2009, с. 230 – 232.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-9] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[10] Видински алманах

[11] Национална Академична Библиотечно-Информационна Система

[12] МОСВ обяви 5 нови защитени територии

[Василиев_232-13] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.

[Гергова_16-14] Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]