Кръсто Янков
| Кръсто Янков | |
| български зограф | |
 Янков със съпругата си | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Кръсто Янков (Яков) Петров Фишегоновски е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кръсто Янков е роден в 1854 година[1] в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Работи заедно с баща си Янко Петров из Влашко, като рисува из църквите. По-късно се отделя от баща си и се установява да работи в Северозападна България – рисува из Видин, Видинско и Кулско. В 1884 година се наема с украсата на църквата „Рождество Богородично“ в Големаново. Рисува из църквите „Възнесение Господне“ в Раброво, „Свети Николай“ в Шишенци, Войница, „Света Троица“ в Бойница, „Света Троица“ в Тияновци, „Рождество Богородично“ в Гъмзово, „Св. св. Петър и Павел“ в Гомотарци, Ново село, „Свети Николай“ във Връв, „Света Троица“ в Капитановци и други. Автор е на много отделни икони из църквите във Видинско, както и за видинските църкви „Свети Пантелеймон“ и „Свети Николай“.[2]
В 1897 година заминава за Калафат и изрисува църквата, след като предишните зографи били уволнени поради некъдърност.[1]
Умира във Видин на 6 ноември 1919 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 233.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
