Враня стена
Враня стена | |
Сградата на кметското наместничество | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 52 души[1] (15 март 2024 г.) 3,67 души/km² |
Землище | 14,217 km² |
Надм. височина | 727 m |
Пощ. код | 2445 |
Тел. код | 07741 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 12228 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Земен Михаил Златанов (ГЕРБ, СДС; 2023) |
Враня стена в Общомедия |
Враня стена е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Враня стена се намира в планински район. Неговите 22 махали са пръснати по северния склон на Земенска планина и по южния склон на Рудина планина, които от своя страна са част от среднопланинската област Краище в югозападната част на страната. По-голямата част от селото е съсредоточена в плодородната долина на Треклянска река, известна още като Коритото.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметско наместничество
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В източната страна над центъра на селото се намира „Големио Камик“, който от подножието до върха е над 100 метра. Орлите пролетно време си вият в него гнездата, а под него се носят легенди, че имало дълбоки като кладенци дупки, пълни с вода. Това природно формирование е дало името на селото.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Враня стена
- Евтим Арсов (1914 – 1959) – виден деец на Земеделското движение в България
- Зиновий Поппетров (1838 – 1911) – духовник и възрожденски деец
- Устабаши Марко Въргаро (края на ХVІІІ век – след 1868 година) – Известен строител изградил няколко сгради на Рилския манастир – воденица (1833), жилищни и стопански корпуси на метоха Пчелино (ок. 1850), жилищни и стопански корпуси на метоха „Орлица“ (1862) и сградата с хлебопекарната до Самоковската порта на манастира (1866). Заедно с майстор Лазо от Жабляно през 1868 година изграждат черквата в родното му село Враня стена. Вероятно е работил заедно с устабаши Миленко Велев по строежа на източното крило на Рилския манастир през 1846-1847 година.
- Устабаши Велчо (неизв. – неизв.) – Известен църковен строител, изградил заедно с брат си майстор Нико, църквите „Св. Илия“ (1865) в село Дивля, Пернишко, „Св. Никола“ (1875) в село Стайчевци, Пернишко, „Св. Илия“ в село Горочевци, Трънско, както и съборната църква "Св. Спас" (1892) на Горноврабчанския манастир.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2 и том 3, Късно средновековие и Възраждане, С., 2006
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|