Направо към съдържанието

Воница

(пренасочване от Войница (Акарнания))
Воница
Βόνιτσα
Изглед към венецианската крепост
Изглед към венецианската крепост
38.9153° с. ш. 20.8911° и. д.
Воница
Страна Гърция
ОбластАкарнания
ДемАктио-Воница
Географска областЕтолоакарнания
Площ69,892 km²[1]
Надм. височина0 m
Население4703 души (2011)
Воница в Общомедия

Воница е градче в историческа Акарнания, на брега на амбракийския залив на Йонийско море.[2] Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира Превеза.

В античността в близост до мястото на съвременния град се е намирала древногръцката Анактория. Според някои трактовки на мястото му била Хераклея. Днешният град е средновековен, дълго време владян от венецианците посредством укрепената крепост над него.

Етимологията на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния гръцки език (димотики) от старобългарското Войница. С последното име градчето е записано и в руския Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон.[3] Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е Боница,[4] вероятно видоизменено от българското Бойница.

Етимологията на името му отразява и владението в минало време на цяла Етолоакарнания от цар Симеон Велики, а после и от цар Стефан Душан. По времето на втория, а и през целия 14 век и 15 век, проникват през Етолоакарнания в Атика и Пелопонес т.нар. арванити.

Воница в историята на съвременна Гърция е известна като място на начало на въстанието срещу управлението на крал Отон I Гръцки, с което се слага края на т.нар. баварократия в кралство Гърция.

  1. dlib.statistics.gr
  2. ΒΟΝΙΤΣΑ ΑΙΤΩΛΟΑΚΑΡΝΑΝΙΑΣ, архив на оригинала от 11 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090211122501/http://akarnania.net/vonitsa/, посетен на 12 октомври 2016 
  3. Войница, Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, Т. 7 (13), 1892
  4. Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), Sedi titolari, p. 851