Битка при Ахелой (1359)

Битка при Ахелой
	Битка при Ахелой
Информация
Период	Пролетта на 1359 г.
Място	Край река Ахелой,; Епирско деспотство
Резултат	Отделяне на Арта и Ангелокастро и Лепанто в самостоятелни деспотства
Страни в конфликта
Епирско деспотство	Албански бунтовници
Командири и лидери
Никифор II Орсини	Петър Лоша; Гин Буа Спата
Сили
неизвестни	неизвестни
Жертви и загуби
изключително тежки	неизвестни

Битката при Ахелой е сражение през пролетта на 1359 г. в близост до река Ахелой в Етолия (днешна западна Гърция) между деспота на Епир Никифор II Орсини и размирни албански земевладелци, водени от Петър Лоша и Гин Буа Спата.

От началото на XIV век силата на Епирското деспотство намалява за сметка на възхода на местните албански земевладелци.^[1] През късната пролет на 1359 г. деспот Никифор II Орсини организира поход в западните си владения, за да укрепи своята власт. Албанците от своя страна събират своите сили и разбиват войската на Орсини в близост до река Ахелой като самият деспот Орсини пада убит.^[1]^[2]

След смъртта на Никифор Епирското деспотство е присъединено към владенията на Симеон Урош Палеолог, по-малкия брат на сръбския цар Стефан Душан, но той се вижда принуден да признае и de jure фактическата власт на албанските си лидери в две нови васални деспотства – Артско деспотство и Деспотство Ангелокастро и Лепанто.^[1]

Източници

↑ ^а ^б ^в Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4. с. 348 – 51.
↑ Nicol, Donald MacGillivray. The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: a genealogical and prosopographical study. Т. 11. Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1968. с. 132.

[mb-1] а ^б ^в Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4. с. 348 – 51.

[2] Nicol, Donald MacGillivray. The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: a genealogical and prosopographical study. Т. 11. Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1968. с. 132.

[1]

[2]